Kаньонът Сакликент,Тлос и островът на Клеопатра.

Тръгнах отново на път.В следващите 2-3 дни се очертаваха 2000 километра и пълна програма с обекти за посещение.Първото от тях беше един каньон,по скоро ждрело на 50 километра от Фетие.

Разбира се където има ждрело е тясно и щом е туристически обект следователно гъмжи от руснаци и германци…това малко осуети плановете ми със снимките…

Каньонът Сакликент

В началото на ждрелото се върви по изградени алеи над водата,но навлизайки навътре в един момент те изчезват и се гази до кръста направо в реката.Това допълнително ми попречи,чудех се как да снимам,да не се подхлъзна и едновременно да си пазя техниката….

От тук до Измир руснаците числено превъзхождаха германските бабички и англичаните,а средната възраст на туристите рязко спадаше с приближаването към Мармарис.

Докато снимах от тясната алея минувачите буквално ми висяха над главата,някои направо си поискаха да гледат през визьора.Реших че така не може да се снима,ще се гази по коритото на реката.

Водата имаше някакъв особен бял цвят,предполагам заради варовик или някакви карбонати от скалите по каньона.

На едно място в средата на ждрелото,то се разширяваше и там бяха пораснали малки дървета.Изглежда тази река не беше прииждала скоро.

От някъде започна силно да гърми и се зададе буря.Понеже аз съм си планинар,знам какво става с една река при проливен дъжд.Тук се газеше до кръста по принцип,а за момент си представих ситуацията ако водата започне да приижда и се покачи нивото, картината не ми хареса и затова реших да си обирам крушите.

На входа на ждрелото има няколко интересни турски кафенета масите на които са директно над водата

Тлос

Заваля здраво и се отправих към следващо място по план – Тлос.Града е познат и като мястото където е живял Белерофонт с неговия крилат кон Пегас.Белерофонт е бил човек който не си е поплювал особено,след като видял сметката на Химера и амазонките се направил на интересен дори през Зевс.
Тлос е най-древният от градовете в Ликия,изчислено е че датира още от 2000г.пр.хр.Лично мен града ме завладя, той е по-древен от Ефес,по-пуст и мрачен,а мястото на което е разположен е уникално.Също така от началото на моето пътуване едва сега успях да нацеля момент с хубава светлина,небе и залез взети заедно.

В страни от ценъра на града се намира Римски амфитеатър,който за разлика от тези в Ефес изглеждаше точно така както се предполага,че трабва да изглежда театър на 2000 години – разрушен и разпилян от времето.Всичкият този хаос обаче си стои непокътнат от човешка ръка.Никой не се е опитвал да нареди камъните отново,да прегражда алеи и да слага табели както беше в Ефес.

Тлос лежи в единия край на долината Ксантос,изграден около скална маса в която се намира най-важната му част – акрополисът.Насочих се натам и скоро стигнах място с останки от внушителни двойни кепостни стени.

След като преминах стената се озовах в центъра на града,който представляваше празно място голямо колкото стадион.В средата имаше нещо като басейн с внушителни размери.

Разбира се най – интересната част е акрополисът.Всъщност заради него идва и огромното значение на града в историята на Ликия.Акрополисът е изграден в скалната маса намираща се на центъра на града.В скалите са вдълбани гробниците и къщи – светилища.Целият хълм е пронизан от тях а архитетурата им е доста интересна,гледайки ги отблизо ми напомняха на Петра.

След като едва не потроших себе си и фотоапарата в една от гробниците,се отказах да снимам вътре.Тръгнах нагоре към върха на хълма където се намира най-новата част от това място – стара османска крепост.

Крепостта е построена директно върху хълма с гробниците и отгоре се открива невероятна гледка.Голямата видимост най-вероятно е била и причината за построяването и тук в този забравен вече град….

Тук ударих и джакпот.Оказах се горе точно по залез…

Тъкмо се ядосах,че слънцето се скри бързо зад някакви облаци и изведнъж сякаш от нищото долу в долината изкочи някаква супер гъста мъгла….

За пръв път през живота си виждам такава мъгла.Идваше от ниското,сякаш долу в долината някой беше пуснал от онези генератори за пушек които са зад сцените по рок-концертите.Идваше все повече и повече и лазейки зловещо покриваше всичко наоколо.Накрая обгради хълма от всички страни,накъдето и да погледнех се виждаше море от мъгла..

Тъкмо си викам дай да направя една панорама загледах се във фотоапарата и след миг вдигнах поглед….Не виждах дори на 3 метра където бях оставил раницата,всичко беше бяло и веднага усетих онази странна миризма на влага когато облак в планината ви обгърне на някой връх.Тръгнах надолу и за секунди пелената се разсея колкото да щракна още една две снимки след което отново запълваше всичко наоколо.

Трябваше да се спи някъде тази вечер и се насочихме към Мармарис.Заради празниците всички хотели по пътя бяха заети,същата тенденция я имаше и в курортния град.По улиците се разхождаха назобени руснаци и напудрени рускинчета,чат пат някоя баба или дядо и разни гъзари на чопъри и спортни коли возещи рускинчетата.Малко странно,мислех си,тук 90% от хората по улиците са руси с къси полички.Какъв Байрам празнуват те?След като обиколихме поне 10 хотела,след много кандърми накрая ни дадоха стая.Хотела беше празен…мистерията оставаше.Абе викам си да не би да не ни харесват нещо…що така?Всичко се изясни през нощта, разбира се…В съседните стаи, в съседния хотел и може би целия в Мармарис се разиграваше сценарии „Изнасилена по желание“.На сутринта Сердо се кълнеше че не е могъл да заспи от стоновете и крясъците на девойките намиращи в съседния хотел през двора.Изглежда едната половина от хотелите тук са за това,другата работи само с резервации.Така или иначе не успях да си обясня отказите да ни дадат стая,може би понеже двамата със Сердо ходехме да питаме са ни мислели за малки гнусни гейове търсещи терен…,тук в Турция гейовете не ги харесват особено.Още на разсъмване си обрахме крушите от това място,преди някой да е хванал болест..иди после обяснявай от къде е.
Та така,ако искате почивка отидете около Фетие или някой спокоен курорт,ако търсите пиене и мацки,Мармарис е вашето място.

Островът на Клеопатра

Следващата дестинация беше островът на Клеопатра.Отива се само с корабче разбира се,нали е остров,а корабчето се оказа една бавна,бавна лодка.Въпреки това успяхме да се завлечем до там още сутринта,когато нямаше хора.

На острова естествено се плаща такса – 5 кинта.За разлика от последните няколко места на които това се правеше,тука си имаха будка от която ти прибират парите.

Островът се оказа малък и „плосък“.Въпреки това беше изключително интересен,най-голямата атракция е плажа на Клеопатра.

Около плажа има наблюдателници на които седят пазачи и дебнат някой да не премине огражденията.

На пръв поглед той е малка пясъчна ивица,но ако се вгледате отлбизо в песъчинките ще разберете защо е толкова известен.Пясъкът е донесен с кораби от Тунис по заповед на Марк Антоний и песъчинките имат форма на перли.Това е било подарък за Клеопатра по случай медения месец.

Макроснимка в мащаб 1:1

Навсякъде имаше табели които напомнят да не се краде от пясъка

Плажът е изолиран,като достъпа до водата става по едни дървени стълбички отстрани.В самата вода отпред пясъкът е същия поне докато не нагазите до кръста,затова след излизане един пич задължително ви кара да минете през душ намиращ се на изхода.Зоната за плажуване и изнесена зад истинския плаж,където е настлан обикновен морски пясък и отгоре са наредени шезлонги.Това което ми направи впечатление беше евтиното заведение с наистина смешни цени,чистотата наоколо и….кокошките.Навсякъде около шезлонгите се разхождаха кокошки.

Реших да пробвам водата,по-кристално нещо не бях виждал до сега през живота си.Гмурнах се с очила и виждах под вода краката на хората намиращи се в другият край на плажа.Около мен плуваха рибки големи колкото кутия цигари.Почувствах се като на коралов риф в Тихия океан и започнах да си мисля как скоро ще си купя бокс за подводни снимки…

Не след дълго до острова се домъкнаха корабчетата с руснаците.Малкото спокойствие което имаше,беше нарушено от назобените мъжаги и руските барбита.Плажът отесня и реших,че е дошъл момента да изследвам острова.Още от самия плаж започваха няколко пътеки с табели,на които пишеше да не се пали нищо,каквото и да е било то.Наистина всичко наоколо беше покрито с изгорели трънаци,подухваше един непрекъснат ветрец и за момент си представих как един фас превръща всичко това в пепел.

Първото нещо на което се натъкнах беше стар римски амфитетаър.От самите ложи бяха избуяли маслинови дървета,които както всичко наоколо бяха невероятно стари.Забелязах,че единствените дървета на острова бяха маслини,тук имаше цели гори от тях.

От амфитеатъра се виждаше малкото пристанище на което стояха закотвени корабчетата докарали руснаците.

За 10 минути стигнах другия край на острова – общо 15 минути пеша от единия до другия край.Тук брега беше по-висок и стръмен,наоколо се търкаляха руини.Изглежда е имало нещо като малък град.

Такава си е Турция,страна в която има много история.На втория ден тук ми се струваше за нормално да подритвам с краката си парчета от сгради на по 2-3 хиляди години.

Поразходих се още малко и се натъкнах на някаква блатиста местност която гъмжеше от птици.Разбира се,те веднага побягнаха след като реших да ги снимам.

Върнах се обратно към плажа.Част от руснаците си бяха тръгнали и се заех да акумулирам топлина като за последно,след този ден вече отивах решително на север – към Истанбул,който беше последната точка от пътешествието ми в Турция.