Мальовишкото било е без съмнение най-страховитата част на Рила.Въпреки че е по-нисък от Мусаленския дял, масивът изграден от Купените,Ловница и Злия зъб винаги е будил страхопочитание в туристите.Злия зъб е и единствения връх в България,за който са задължителнни катеренето и въжето при неговото изкачване.От урвите наоколо буквално ви се вие свят, но гледките и адреналина винаги са си заслужавали преживяването.

Винаги съм казвал,че съм фотограф,а не турист.Поради този факт преходът, за който ще прочетете в тази публикация направих за 3 дни, но е възможно да бъде направен и за един, стига снимките да не са вашата цел и краката да ви слушат.
Тръгнах от ЦПШ, а целта бе да се замъкна до Страшното езеро и да спя на заслона.Имаше два алтернативни маршрута за днес – през Йончево езеро или през хижа Мальовица.Избрах второто защото раницата ми тежи зверски, а пътеката за хижата си е всъщност път и се върви по -леко и по-бързо.Около час ми отне да стигна хижата, но малко преди нея свих в дясно и я пропуснах.Причината е не само навалицата наоколо, а и времето, което се скапваше доста бързо и се надявах да стигна в заслона преди да е заваляло.От тук пътеката става доста стръмна и със зигзагообразни движения минава през клека, излизайки постепенно върху рида.Тъкмо се озовах горе и аха да снимам гледката към Мальовишката долина, когато гъсти облаци скриха всичко около мен.Хмм ясно, казах си, днес май ще се снима по-малко.И така без особени почивки се замъкнах в заслона.Хубаво е заслончето,повечето хора казват, че вътре било мръсно, но за да твърдиш такова нещо явно не си бил в хижите наоколо.Предварително знаех, че ще се заоблачава днес, то цяла седмица си беше такова, но ми беше писнало от скучни сини небета.затова се качих напук на лошите прогнози.В началото, когато пристигнах мъглата скриваше от поглед дори езерото, но скоро се вдигна на стотина метра нагоре и се задържа така почти до вечерта.Това ми даде възможност да пообиколя наоколо и да разуча пътя за сутринта, когато смятах да се кача на Купените – трите връхчета над езерото.В пътеводителя който имам пише, че се катери директно по сипеите и се излиза между две от трите връхчета.Нещо, което погледнато от долу ми се виждаше лудост.Доста мислих гледах ги, реших ще го мисля утре като се изчисти мъглата съвсем.Прибрах се в заслона, почетох малко и после чакайки съм заспал.Събуди ме светлината навлизаща през малкото прозорче, в началото си викам „абе какво става да не би да е сутрин вече?“ и след секунда сгрях какво става, грабнах статива и фотоапарата и на подскоци стигнах до езерото.

Имах само няколко минути, след което облаците отново скриха върховете наоколо.След като поснимах известно време наблюдавах езерото надявайки се, че пак ще имам някаква пролука.Не разбрах кога е свършил деня, слънцето не се показваше.Движещите се облаци ту поглъщаха върховете ту оставяха съвсем малка пролука небе и по този начин времето не изглеждаше толкова „спряло“.

Минералните езера,намиращи се в циркуса под Страшното.

Въпреки, че е по-мръсно, заслончето си има своите преимущества пред палатката.На първо място вътре е по – топло, и доста по-просторно (особено като се имат предвид размерите на моята палатка) и не на последно място – не се налага да го носите на гръб.Така нощта мина неусетно,бях заспал като пън и добре че беше будилника да ме събуди сутринта.Навън всичко се беше изяснило, направих няколко снимки на връхчетата по изгрев и се заех да стягам раницата.

Реших да се кача на билото през връх Попова капа.Страх ме беше да ходя по сипея излизащ на Купените с 20 кила на гърба.Затова реших да пообиколя малко, пък и щях да кача още един връх като бонус.Пътя до горе отне само 30-40 минути, доста по малко отколкото очаквах.Върха се оказа с голямо тревисто теме, не ми се стори интересен и почти го подминах.Горе на билото дотърча и едно кученце,което предишния ден ме лаеше около заслона, но сега явно беше по приятелски настроено и търчеше подир мен.Тръгнах по дължината на билото и се спуснах до седловинката, която го разделя с първия от купените.

Там излиза и въпросния сипей по който се чудех дали да не тръгна по-рано.От тук погледнато не изглеждаше толкова трудно.Дори съм сигурен, че следващия път бих пробвал през сипея въпреки раницата.По пътя напред започва поредица от върхове, страховити скални форми и склонове,а разбира се и спиращи дъха гледки.Противно на това което всеки би си помислил,най- страшно не бе на самите върхове,а на местата между тях – така наречените прозорци.От тези места започваха сипеите по северните склонове, а отстрани се извисяваха отвесно стените на околните зъбери.Доста време се задържах там, пулех се и надничах страховито в бездната надолу.За съжаление от ниското започнаха бързо да се качват огромни маси облаци, които развалиха снимките.Заради мъглата леко претупах маршрута, бързах да излезна на вр.Ловница, чието изкачване малко ме приетсняваше.

Пътеката от северната страна е лека,но тази от към стръмните южни склонове е с трудни участъци.В действителност наложи се на две места да се покатеря малко, но смятам, че съм изпуснал някакво отклонение и карах по някаква пряка пътека.Кученцето което ме следваше до тук вървеше пред мен и показваше пътя.Спрех ли аз спираше и то, а в останалото време търчеше като лудо напред назад по пътеката.Излизайки на Ловница моментално реших да снимам тук по изгрев, гледката към Злия зъб и Орловец ми беше достатъчна да не му мисля много.От другата страна на склона вече виждах заслон БАК – следващата ми цел и подслон за през нощта.Слизането до там отне 20тина минути,като най-гадния участък се оказа един сипей преди самия заслон.За съжаление това залсонче не беше в състояние както предишното.Покрива очевидно пропуска и вътре беше влажно и мухлясало.Смърдеше кофти, а и изолацията беше лоша, значи ще е и по-студено.Стаичката вътре беше доста по-малка,но поне имаше масичка с пейки.Нищо де поне няма да се спи под октрито небе, навън времето отиваше на съвсем зле и общо взето се наложи да прекарам и остатъка на деня криейки се в стаичката.Привечер взе че се проясни малко (както обикновенно става в тези планини) и излезнах пред заслона, където направих няколко снимки на околните върхове.

Мястото е доста злокобно, отвсякъде си заобиколен от зъбери и пропасти.

Кученцето остана да спи на едни скали до зазлона и към 5 часа още по тъмно се изниза заедно с мен към вр.Ловница.Минаването през сипеите в тъмницата беше глупава история, но скоро излезнах на прозореца под Злия зъб.Кучето взе, че чу някакъв шум и се изстреля като ракета надолу по улеите наречени още Злите потоци.Мястото е супер стръмно и докато светках надолу с челника чувах как новият ми приятел джавка някъде от тъмната бездна.Стори ми се че лае от самата долина, в един момент,дори си представих, че е слезнал до Кирилова поляна или Рилския манастир.Седнах да го почакам и след около 10 минути той се появи запъхтян.Изкачването до върха отне още 20 минути и почти веднага се заех да обикалям със статива.

Поглед към Минералните езера

Опитите ми да снимам на изток бяха пълен провал, контрастът беше много голям, дори очите ми не издържаха.

Мъглата лази над Рилецко било

Най-много се надявах масива с трите върха да бъде огрян от ниското слънце и това действително се случи по много интересен начин.Слънцето само близна част от тях получавайки се тази странна симетрия.

Двуглав,Злия зъб и Орловец.

Кучето имаше голям мерак да позира, почти на всяко място се местеше с мен и заставаше пред апарата.

След като слънцето напече, прибрах фотоапарата и се спуснах бързо обратно на заслона.

Един от улеите спускащи се към Кирилова поляна.Именно от тук надолу хукна кучето докато беше още тъмно.

От тук по стръмна пътека слезнах до Втора тераса, където с кученцето се разделихме, то пое с едни туристи към вр.Мальовица, а аз надолу към хижата и цивилизацията.Три дни из най-стръмната част на Рила с тея железа на гърба добре ми дойдоха, време беше за малко релакс.