Пейзажна фотография за начинаещи – Какъв фотоапарат да си купя? - Magic Hour Dreamscapes

Начало > Статии, Фотография > Пейзажна фотография за начинаещи – Какъв фотоапарат да си купя?

Пейзажна фотография за начинаещи – Какъв фотоапарат да си купя?

Вземайки предвид съотношението между сравнително малката посещаемост на този сайт и огромното количество писма с въпрос „Какво апаратче да си купя?“ реших, че следващата публикация за техника в блога трябва да бъде именно за първоначалния избор на фотоапарат. Ревюта в интернет има хиляди, а по форумите ще срещнете толкова различни мнения и глупави изкази, че направо свят ще ви се завие. Точно поради тази причина ще се опитам да ви дам една независима гледна точка и да споделя най-вече практически опит който имам.

Естествено аз не съм изтествал всички фотоапарати на пазара, затова почти няма да ви говоря за марки и модели, а и за тях си има достатъчно ресурси в мрежата като например dpreview
Изборът на фотоапарат с който ще снимате предимно пейзажна фотография, всъщност е доста лесна работа. Това е така поради простата причина, че в 90% от случаите не ви трябват светлосилна оптика, използване на високо ISO, бързина или прецизен автофокус. В тези 90% от случаите вие ще снимате на бленда 11 или по-затворена и ако искате наистина добри снимки – вие ще снимате от статив. Единственото техническо условие за да правите качествена фотография и да сте освободени творчески е да имате огледалорефлексен фотоапарат, или поне такъв със сменяеми обективи. Не, че няма да можете да снимате и със сапунерка, но постигането на някои иначе елементарни ефекти ще е истинско мъчение или направо невъзможно за вас. Поради тази причина няма да обсъждам сапунерките, а направо ги осъждам въпреки мечтите ми за деня в който ще обикалям планините със едно малко сапунерченце в джоба. Някъде ще прочетете, че с компактно фотоапаратче или дори телефон също се правят яки снимки стига вие да умеете. Какъв беше онзи лаф… ааа да „Да му бяха дали на Ансел Адамс сапунерка, пак щеше да направи снимките“ Абе не е баш така, пък и не сте Ансел Адамс, тъй че не вярвайте много на такива лафове. Трябва да ви призная, че и аз имах цифрова сапунерка в продължение на 4 години и дори не успях една свястна снимка на котката си да направя с нея, какво остава за пейзаж.
От сега ще ви предупредя също, че пейзажната фотографията е доста скъпо хоби и почти невъзможна професия, затова свиквайте с мисълта, че ще се набутате с пари.

И така първият въпрос на който трябва да си отговорите е – Ама наистина, трябва ли ми това и какво искам всъщност?

Отговор 1 – Имате си кинти и просто се чудите за какво да ги похарчите. Личен съвет, по добре си купете ланец, ако искате нещо тежко на врата. Фотоапаратите се обезценяват доста бързо напоследък, трошливи са, сложни са и само с притежанието им не е достатъчно да ви се получават снимките. Ще трябва доста да прочетете и да си поблъскате главата. Та ако не ви се занимава с фотография си вземете нещо друго.
Отговор 2 – Имате си кинти и просто много се кефите на Никон Dнезнамсиквоси или Канон маркнезнамсиколкоси, текат ви лигите когато седите пред някоя витрина с техника. В този случай статията по-долу пак няма да ви помогне много. Та вие вече сте решили какво искате! 🙂
Отговор 3 – Турист сте и просто ви се ще да си праскате снимки в планината с нещо. Вземете си турбо сапунер или от онези компактни фотоапарати със сменяема оптика. Знам от опит повярвайте – хубавите фотоапарати ТЕЖАТ! Тежат толкова много, че когато ги носите цял ден в планината буквално свят ви се вие! И е безсмислено да ги влачите, ако не сте тръгнали с една едничка цел – да снимате. Все пак, ако на всяка цена искате DSLR, гледайте да е колкото се може по-малък и лек.
Отговор 4. Попаднали сте на снимки в нета, които са ви харесали. Това ви е накарало да гледате още и още и сега сте зарибени яко, снима ви се просто и това е. Мъчите се с вашето малко апаратче, но нещо не се получава и ви дразни. Но вас ви влекат снимките и просто ви трябва фотоапарат с който да снимате. Е дано успея да ви помогна при избора с тази статия. 🙂

Избор на тяло (така ще наричаме по надолу основната част на фотоапарата с копчетата и дисплея. Обективите са допълнителен елемент към него)
За дигиталните фотоапарати и техните мегапиксели.

Когато човек се поогледа на пазара за техника ще забележи, че повечето фирми буквално бълват нови модели всяка година именно в по-ниските класове фотоапарати, насочени към начинаещите фотолюбители. Честно казано, дори аз вече се обърквам като гледам все нови и нови неща които изобщо не съм усетил кога са пуснати в продажба. Производителите слагат в тях какво ли не, то не бяха опции за снимане на видео, въртящи се дисплеи, блъскат ги с мегапиксели, прилагат какви ли не други рекламни трикове за да примамят все повече хора. Този бум в последните години не е случаен, с развитието на дигиталната фотография, снимките станаха все по общодостъпни. Нужно е просто да инвестирате първоначално в един апарат и може да праскате с него като с картечница. Да ви кажа право, аз още помня времената в които за 10 дни си имах лимит от една лента – 36 кадъра и цените им не бяха никак евтини – поне 10-20 лева парчето. Отделно от това, нямаше как да видя какво съм снимал в продължение на цяла седмица, и нямах почти никакъв контрол над обработката на снимките. Но всичко това се промени с дигиталките, именно затова е толкова модерно да имаш фотоапарат сега. И фототехниката по магазините е повече от всякога.
От всичките екстри с които сега блъскат един DSLR, на практика всичко може да ви е от голяма полза с изключение на мегапикселите. Те ви трябват само тогава когато ще печатате големи изображения. Разбира се никога не се знае, кога ще ви се наложи, да правите изложба, но мегапикслеите са единственото нещо, което на практика може да ви влоши снимките, ако е в повече. Защо? Защото когато блъскат с мегапиксели една малка матрица нивата на шум растат. Това разбира се не важи за скъпите фотоапарати и особено за марката Hasselblad, които са по 50 мегапиксела. Те са с много големи матрици, обективите им са много остри и струват по 50 бона само тялото. А истината е, че в последната година дори производителите малко снижиха летвата с резолюцията от 20 до към 16 мегапиксела при професионалния сегмент на Никон и Канон именно поради тази причина – шум. И бързината естествено – колкото по големи за резолюциите, снимките са по големи, а от там и размерите им. И така те трудно се обработват от процесора на фотоапарата, което забавя техниката.

Шум

Отклоних се ей, но нищо де, хубаво е да ви е ясно това – не мегапикселите са решаващия фактор за една хубава пейзажна картина. По важното е да имате колкото се може по-малко шум в снимката. А шум се появява когато – вдигате iso, или увеличавате експозицията. Обикновено както ви споменах по-горе в 90% от случаите вие ще снимате на исо 100 и това няма да е проблем. Но ако искате да въртите нощни снимки или още по-зле, искате снимки със стоящи звезди тогава ще вдигнете исо на 3200 (стига да имате тази опция) и шумът ви се явява враг номер 1. Освен това може да ви се иска да снимате макро или някоя катерица в парка и тогава пак ще искате скорост и високо iso. Ето това са вашите 10% в които тази екстра ще ви трябва. Обикновено при iso 100 няма да забележите нищо, при модерните дигитални фотоапарати шумът започва да се появява от iso 400 нагоре. Именно във високите настройки на iso може да забележите разлики между отделните марки и модели.
Естествено от всичко казано до тук не означава, че задължително трябва да си купите някой фотоапарат с 6 мегапиксела от преди 5-10 години, но истината е, че и той върши работа. Това важи ако сте решили да си вземете нещо втора ръка, защото вече трудно ще намерите тяло което да е под 10мп, а принципно те са ви достатъчни.

Ергономия.

Освен различен набор от функции, екстри и качество на картинката, тялото което ще си вземете трябва да ви е удобно. Това е много важно, защото на практика е непоправимо. С шума на матрицата може да се борите във фотошоп, но с неудобството от едно „дървено“ тяло остава само да се примирите, а това не е никак лесно. Най-добрият начин да решите този проблем е да пробвате. Залагате си някакъв ценови диапазон, отивате в магазина и почвате буквално да мерите. Пробвате всичките фотоапарати сравнявате ги един с друг. Освен, че трябва да ви е удобно, тялото трябва да е лесно за работа. Най-важните настройки, като смяна на бленда и скорост трябва да са лесно достъпни. Също така бутона за исо, и drive бутона ( избира режима на снимане – серийно, самоснимачка или един кадър). Режимът за преглед на снимки трябва да се вика лесно само с едно копче на удобно място. Ако снимате макро, а и при пейзаж често ще ви е нужен и бутонът за DOF prewiew, чрез който проверявате действителната дълбочина на фокуса. Забелязал съм че специално за него Канон са избрали най-скапаното място при някои тела и докато не погледнете право в копчето, трудно го напипвате. Това е дразнещо защото всеки път трябва да си отмествате погледа от композицията и вместо да снимате, търсите някакви бутони. Гледайте как са организирани менютата и дали е лесна навигацията през тях. За да се улесните при тестовете, може предварително да поразгледате ревюта на фотоапаратите, които сте избрали. Така поне ще имате идея кое копче за какво е, без да се налага всичко да ви казват в магазина и да се объркате.
Сега трябва да ви кажа, че малките тела наистина са по-орязани с удобствата от големите професионални тухли и трябва да направите компромис между ергономия и размер+тегло, а и цена. Моят резервен фотоапарат Canon 500D например ми е доста неудобен за работа, тъй като съм свикнал с другото ми професионално тяло 1Ds, но носенето на малкото канонче в ръка и на врата е истинско удоволствие! Да не говорим, че разликата в цената е с един десетичен порядък.

Размер на сензора.
APS-C сензор – това означава че размерът на сензора е по-малък от 35мм по ширина – големината на един класически малоформатен лентов фотоапарат, или с други думи – старите обикновени 35мм ленти с които бяхме свикнали преди. Това си има своите плюсове и минуси за които ще ви разкажа по-надолу, а за повече информация относно размeрите на сензори в отделните фотоапарати, може да проверите отново в dpreview.
Матриците с такъв сензор се наричат още „кропки“ защото те са по-малък „орязан“ вариант на нормалния 35мм вариант (наричан още пълен или fullframe). Всичките тела в нисък и основен клас на всичките марки са с такъв размер APS-C. Някои марки като Pentax, Olumpus например дори нямат фотоапарати с fullframe матрици. От опит ви казвам, че за начинаещ разликата между кропка и фулфрейм е абсолютно незначителна. В нета може да прочетете митове в които професионалистите снимали само с фулфрейм, хубавите пейзажи ставали само с фулфрейм и разни други глупости относно размерите на сензора.
Основната разлика която ще касае вас е следната – с APS-C ще имате умножение на фокусното растояние по даден фактор (1.6 -Канон, 1,5-Никон и Пентакс), което прави един пълноформатен широкоъгълен 24мм обектив в нещо от сорта на 39мм и той вече не е никак широк. През последните 10 години абсолютно всички марки на пазара пуснаха специално обективи предназначени за по-малък размер на сензора – те са малко по-евтини, а някои от тях стряскащо добри. Това прави изборът на кропка логичен за бюджетно ориентираните хора, защото реално с по-малко от 1000 лева вие може да се сдобиете с много остър и светлосилен широкоъгълен обектив, чийто аналог за фулфрейм струва близо 3 бона и реално не може да му стъпи и на малкия пръст.
След като Sigma пуснаха на пазара широкия си обектив 8-16mm f/4.5-5.6 DC HSM,(който е дори по-добър от варианта за фулфрейм Сигма 12-24II) на практика има всякакви обективи за кропка с които вие може да покриете всичките фокусни диапазони които и с фуллфрейм.
Така единствения недостатък на APS-C размерите спрямо фулфрейм остават по-големите нива на шума заради малкия сензор и микродетайлите.

И ако не сте разбрали нищо от казаното по-горе ето ви го опростено – влизайки в някой магазин за фототехника обърнете внимание на описаните размери на сензора и кроп-фактора по който се преизчисляват милиметрите на обективите. Това ще е важно за вас за да решите какви обективи да изберете. Звучи сложно, но се свиква много бързо, просто след време започвате да умножавате милиметрите на всички обективи закачени на фотоапарата по някакво число – 1.6 за Канон например. Така получавате реалното фокусно разстояние, което ще имате.
И така сега само ще ви опиша предимствата и недостатъците на fullframe за да имате идея за какво иде реч:
Слаби обективи – тъй като размерите на сензора са големи, той обхваща максимума от изображението което един обектив дава – това включва краищата на оптичните елементи. Ако един обектив има недостатъци – те обикновено са там по края. Винетриране, аберации, слаба резолюция – всичко е най-кофти там. С кропка вие автоматично забравяте за тези проблеми тъй като тя орязва тези участъци, като просто не ги включва в изображението. Ако изберете вариант да се хвърлите директно на 35мм матрица си пригответе повече кинти за обективи. Повечето стъкла дори и тези от висок клас за по 1500-2000 лева буквално мажат по краищата.
Основното предимство на фуллфрейма е, че има по-голям размер на самият пиксел и от там дава по-малки нива на шум и по-добро качество на детайлите. Това е така поне на хартия и донякъде на практика. Истина е че микродетайлите при Canon 1Ds са доста по-добри от тези на Canon 40D(кропка), но това си личи само при печат над А4 размер. При нормално изображение на екран и такова за уеб, да се убиете няма да намерите различия. Разлика ще видите само ако сравнявате увеличени на 100% сурови кадри отворени във фотошоп или друга програма за обработка. Хубавите детайли в една 35мм матрица за съжаление се съсипват мигновено, когато и забиете някой „евтин“ обектив за 1500 лева, дето дава свястна резолюция само в центъра на снимката.
Поради тази причина не ви препоръчвам да скачате на вариант с фуллфрейм матрица, вземете си кропка най-добре.

Сега сигурно очаквате и нещо за марки да ви кажа, но истина е повярвайте, при ниските класове за качеството на картината надписът върху техниката няма почти никакво значение. Аз лично бях убеден, че трябва да има разлика и в даден етап вземах от приятели каква ли не техника за да пробвам. Така преминах през всички марки и не успях да намеря никаква разлика в картинката – една снимка както я направех с Pentax или Nikon ставаше същата и с Canon. Това важи особено за ниските и средни класове. Разлика може да забележите само при про-телата от 5 бона нагоре, сегмент където някои фирми дори не произвеждат модели (все още). Марката избирате, когато избирате цялата система – фотоапарат с обективи. Ако ще използвате фотоапарат само с китов обектив, фирмата производител наистина няма значение.
Имайте предвид, че марки като Pentax, Sony или Olympus са по-малко разпространени. Това прави намирането на техника втора ръка маалко по-трудно. Естествено това не ги прави по лоши и въпреки, че аз снимам с Канон, съм голям фен на Pentax и дано един ден да успея да си купя такова тяло също :). От всяка една фирма има неща които харесвам и които не.
От друга страна за Канон и Никон има много богат избор от обективи, било фирмени или от производители – трета страна -Сигма, Тамрон, Токина..Те произвеждат и за другите марки, но не винаги има наличности по магазините.
Причината да снимам аз с Канон е, че в момента когато купувах фотоапарат, този беше в промоция и ми дойде на добра цена. Иначе бях поръчал друг фотоапарат, на друга марка, който също бях избрал едва ли не на случаен принцип, но се оказа изчерпан.

Избор на първи обектив
Изборът на първи обектив е доста важен и за разлика от тялото, обективите наистина могат да ви ограничават творчески. Освен фактът, че скапаните обективи скапват качеството на снимките, фокусният диапазон също играе голяма роля. Ако например си вземете някой твърд портретник, от рода на 85мм вие пейзажи много трудно ще снимате.
По принцип китовите обективи с които се продават фотоапаратите стават само за това – да снимате пейзажи. С тях другите типове фотография са трудни или невъзможни. Това е така защото те са в диапазон 26-50-120 мм (което за един пейзажист всъщност покрива над 50% от нуждите) и са много тъмни – максимално отворената бленда е от порядъка на 4. Ако се захванете сериозно ще ви трябва и по-широко стъкло – около 17мм(10-11мм кропка) а също и някакъв телеобектив. И така с 2-3 не дотам светлосилни и относително евтини обективи покривате 17-200мм, което ви е достатъчно. Ще откриете по магазините и разни стъкла чудеса – 18-300мм 18-250мм в един обектив. За съжаление тук компромисът с качеството е прекалено голям за да си заслужава купуването на това нещо и реално използваемата му част е някъде около 50мм. Лично аз си мечтая за такъв туристически обектив, тогава няма да е нужно да мъкна 4-5 стъкла в раницата. И упорито съм пробвал няколко от тях, но уви – резолюцията на всички е доста слаба.
В заключение мога да кажа, че в началото дори китаците ще ви вършат работа, имат добър диапазон и в последно време ги правят с добра острота. Основен проблем при тях се явява използването на филтри и скапаната конструкция, която след време се разхлопва. Но поснимате ли малко, ще започне да ви става скучно и ще се наложи да си купите още един обектив. Тогава вие много добре ще знаете какво ви трябва, повярвайте ми 🙂
Не подценявайте марки като Sigma, Tokina или Tamron. Те предлагат обективи на по приемливи цени и някои от тях директно бият продуктите на големите производители. За повече информация относно обективите постете този сайт – photozone.de

Стабилизиран или не?
При повечето марки предлагат стабилизация в обективите (Pentax има вградена в тялото). Стабилизацията е хубаво нещо особено ако снимате с дългофокусни стъкла над 70мм. Лошото е, че тя ви „развращава“, започва да ви мързи и не използвате статива. Това по принцип е кофти защото в повечето случаи ефективността и е едва 2-3 бленди и не спасява добре положението. Естествено тя понякога може да ви спаси деня, например забравили сте статива у вас и все пак ви помага, на мен се е случвало и това. Но в повечето случаи гршите доверявайки се на нея, например по залез е доста тъмно и скоростта ви е около секунда, и това още повече се утежнява, защото снимате и на ф16-ф22. Тогава стабилизацията не помага с нищо. Така че хубаво е да я има, но е много по желателна при телеобективите отколкото при широките стъкла.

И така, след като тотално ви обърках и вече може би ви е все тая на какъв фотоапарат ще попаднете, сигурно все още си задавате въпроса – За какво да си дам парите, че да ми станат по-хубави снимките? Трябва да си вземете не едно, а няколко допълнителни неща…
1. Купувате си статив – за него също ще напиша една статия.
2. Купувате си дистанционен спусък за фотоапарата. Чрез него може да снимате на бавни експозиции, да снимате в клин с повдигнато огледало, без дори да докосвате копчетата по апарата.
3. Купувате си фенерче (челник) – с негова помощ снимате по залез и се прибирате по тъмно.
4. Купувате си добър будилник – с негова помощ + фенерчето ставате рано и снимате по изгрев. Съвсем сериозен съм за това, с ранното ставане човек се бори по трудно отколкото с шума от матрицата.
5.Добре е да си вземете някакви филтри като тези. Това важи особено, ако ви мързи да обработвате на фотошоп. Ако обработката ви кефи, може да минете без градиенти, а само с един поляризатор – той е задължителен!
6. Намирате си някакъв MP3 плейър, ако все още нямате. Той ще ви е любим другар, докато киснете по няколко часа в очакване на добрата светлина. Електронна книга също върши много добра работа, аз все още нямам, но си мечтая за такава.

Всичките изброени по-горе неща увеличават качеството на вашите снимки неимоверно. Особено първите 3 плюс поляризатора. За мен те са незаменими при пейзажната фотография.
Това е за сега приятели, до тук са 3300 думи, но със сигурност все нещо съм пропуснал. Ако нещо все пак не сте разбрали, не се притеснявайте да питате, полето с коментарите по-долу е за това.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂

  1. 12 април, 2012 в 13:26 | #1

    Още една полезна и добре написана статия.Браво!

  2. Pepi
    12 април, 2012 в 14:07 | #2

    Сайта е посещаем! Имаш много верни почитатели и честно да призная проверявам редовно дали има нови приключения с фотоапарат или други публикации и не съм единствена. Да не говорим за снимките…….

  3. 12 април, 2012 в 16:09 | #3

    Браво, Ванка, чудесна статия, особено финала 😉

  4. Светломир Стефанов
    14 април, 2012 в 10:34 | #4

    Много разбираема статия.Определено ми хареса.Ще чакам за статива!Благодаря!

  5. Владимир Спасов
    16 април, 2012 в 21:14 | #5

    Прекрасно четиво, достъпно и полезно. Благодаря!

  6. 17 април, 2012 в 16:44 | #6

    Много хубава статия!
    Но не подценявай напълно някои от екстрите в по-новите тела. Чупещия дисплей, съчетан с лайв вю-то е голямо удобство в някои ситуации(високи/ниски позиции). Преди два дена бяхме с брат ми на една река – е той клеча през цялото време до 5д-то, докато аз дори не си наведох кръста на моето Сони. Недостатък е, че поради тази екстра тялото не може да бъде направено изцяло влаго и прахо защитено, но всичко си има цена 😉

  7. Ивайло Петров
    28 април, 2012 в 23:50 | #7

    Хубава статия,беше ми полезна!

  8. 2 май, 2012 в 02:29 | #8

    Аз съм си купил апарат отдавна, но сега ми се счупи статива (за 30-40лв от техномаркет преди доста време) и гледам си написал нещо за такава статия… Моя статив за 2 седмици го огънах като се подпирах на него при едно преминаване през реката и му счупих едната част, която държи крачето към основната тръбъ 😀 , по точно една пластмаса с болче се счупи. Та след тези случки установих, че следващия ми статив или трябва да е много здрав (всички части да са му метални) или да си купя пак някакъв за под 100 лв и да го пазя повече. Общо взето статива е мултифункционален при мене, ползвал съм го и за бой с кучета… 😀

  9. Иван Славов
    14 януари, 2013 в 19:48 | #9

    Хубава подробна статия но според мен начинаещ няма да разбере нищо.

  10. 8 май, 2013 в 12:59 | #10

    Знаеш ли какво се чудя сега, след като прочетох публикацията ти?
    Дали наистина ако един обектив ни ограничава технически, то ни ограничава и творчески?

  11. mustafa
    12 май, 2013 в 21:00 | #11

    zdraveyte az se mycha s fujifilm finepix hs30exr nqkoi peyzaji mi se poluchavat a na nqkoi pri samoto snimane se razvalq i pri portretnite snimki ne poluchavam jelanata ot men ostrota ama inache sym si amatyor no merakliq imash li nqkakyv syvet za peyzaji s fuji? blagodarq i me izvinte za latinicata

  12. Тиьо Русев
    17 май, 2013 в 16:32 | #12

    Здравей добра статия. Имам един въпрос , къде можем да продаваме пейзажи ,на какви цени и сайтове ако има такива.
    Ще съм много щастлив ако напишеш нещо по въпроса.
    Ще чакам отговор . В сток сайтовете не вървят.

  13. Nikolay
    10 юни, 2013 в 14:51 | #13

    Здравейте
    Имам един обектив Сигма, 50-150 мм, 1:2,8, DC, който ми създава проблеми. Прави снимките по светли. Като направя настройка от апарата за недоекспониране с 2 деления по – 0,3 горе долу стават снимките.
    Може ли да се поправи тази магария или е безнадеждно?

  14. Иван Миладинов
    10 юни, 2013 в 15:44 | #14

    хм странно е това, експозицията се мери от апарата. Единственото което може да е причина според мен е блендата ви да не затваря правилно заради софтуерна грешка или самият обектив да лъже апарата.

  15. boby
    27 март, 2014 в 01:31 | #15

    @Симеон Симеонов
    Здравейте!
    Можете ли да ми помогнете навсякъде удрям на камък.А вече нямам време.Искам да си купя един фотоапарат тип сапунерка. искам някой да ми каже за тези пари може ли да се вземе нещо по добро. Или да грабвам този?
    http://www.emag.bg/digitalen-fotoaparat-fujifilm-finepix-f770exr-16mp-champagne-gold-finepix-f770exr-champagne-gold/pd/D265JBBBM/?ref=new_wid_0

  16. Стан
    24 януари, 2015 в 13:37 | #16

    Благодаря ) !
    Точно тази информация търсих ). Ще продължа да посещавам сайта, след като си закупя първия несапунерски фотоапарат ).

  17. Димитър
    26 януари, 2016 в 13:44 | #17

    За Олимпус 4/3 нищо не казваш, а е хубаво да се знае, дали тези фотоапарати стават за пейзаш заради динамиката и матицата 🙂 Имам предвид новите ОМД- та Ем1, Ем 10- марк 2 и ем 5 марк 2.

  18. Еди
    8 юни, 2016 в 15:57 | #18

    Хубава статия, ама някак си не съвсем. От една страна е предназначена за начинаещи, а се пропуска целия спектър от фотоапарати, а се наблегна само на огледално рефлексните, които са по-скоро в професионалния клас. Аз лично съм турист и искам апарат достатъчно добър за направа на прилична или добра снимка. Няма да ходя по изложби и да ги поставям по билбордове. Точно за това цялата серия на фотоапарати със сменяеми обективи я слагам в графата функционални. Пътувайки в автобус, по планината, по пещери и други пътища се срещат често сменящи се ситуации. От снимка в близък план, мине се през обща снимка, снимка на дадена сграда и накрая снимка на отдалечен обект, за който трябва голямо приближение (зуум). Всички тези неща ми се случват по няколко пъти на ден. Как я виждате тази работа със сменяеми обективи? Ще ми трябва личен оръженосец, който да носи една раница с различни обективи и това не е всичко. Ще трябва да имам и възможността да спирам времето около мен, за да имам време да ги сменям обективите. За това лично за мен този клас апарати е непотребен за моите нужди. Трябва ми добър компактен фотоапарат. За това и почнах да търся информация, но тук авторът направо ги прати в кофата. Много не професионално, но статията е негова и той решава какво ще пише.

  19. Еди
    8 юни, 2016 в 16:02 | #19

    Моля изречението: „Точно за това цялата серия на фотоапарати със сменяеми обективи я слагам в графата функционални.“ да се чете така: Точно за това цялата серия на фотоапарати със сменяеми обективи я слагам в графата не функционални.

  20. Иван Миладинов
    8 юни, 2016 в 23:38 | #20

    Драги Еди. Това е сайт за пейзажна fine-art фотография, не за туристическа такава. Статията също е насочена към тези които правят първите си крачки в тази материя. Изобщо нямам за цел да давам акъл на хора ,за които фотоапарата е нещо с което си снимат за спомен. По времето, в което е писана статията, безогледалките тепърва навлизаха и не са засегнати. Всеки си решава дали ще си води шерпа с него, оръженосец, дали сам ще си носи кръста и с какво да снима, някои са доволни и на снимките с телефона. Снимките в този сайт е НЕВЪЗМОЖНО да бъдат направени с компактен фотоапарат (сапунерка) Затова и пратих тези апарати в кофата още преди 8 години.
    Поздрави,
    Иван Миладинов

  21. 29 юли, 2016 в 11:03 | #21

    @Еди

    Еди, Иван Миладинов вече Ви е отговорил, НО ти също много тенденциозно му отговаряш, като не искаш да сменяш обективи си взимаш един варио обектив и си готов, Иван прекалено ясно е написал в статията има си обективи 18-250, 17-150, 18-300 не е като да нямаш избор, е разбира се ще сеналожи да направиш компромис с качеството, но то същото е и при ТУРБО сапунерите. Иван също съвсем правилно ти е отговорил, тук говорим за КАЧЕСТВЕНА ПЕЙЗАЖНА ФОТОГРАФИЯ, не говорим за просто туристически снимки за спомен. Да вече има качествени безогледалки (че и фулфрейм такива) които могат да заместят DSLR, особено пък за пейзажи, но за един сериозен пейзажист проблема с обективите ще е същия, пак ще си мъкне по няколко обектива и стативи и т.н.
    Та карай си със турбосапунера или телефона и това е. Просто статията е за съвсем различно нещо от просто туристическа фотография за спомен, което визираш ти. Статията е много добра, както повечето статии на Иван.

  1. 0 trackbacks