Връх Ботев
Зимен преход от х.Плевен до вр. Ботев
Това изкачване в Стара планина ми дойде доста неочаквано, като се има предвид и застоя в който изпаднах през последните месеци. Още повече, че това се случи да е на вр.Ботев, който се счита за един от по-трудните и опасни сред върховете у нас.
На първата вечер реших да изпобвам новото обективче и апарат, пред хижата. Така или иначе бях пристигнал доста рано.
Нощните снимки на хижи са новата ми мания. Като се замисля в последните два месеца и нещо, само такива снимки са ми в главата.
Въпреки че някои приятели се оплакаха от обектива смятам, че е доста добър за парите си и комбинацията с 5d2 е достатъчна за да правите наистина добри нощни снимки. Ще побвам в скоро време д апусна и нещо за печат..
До тук всички снимки в поста са правени със Самянга. Следващата я направих за да установя дали примерно един стандартен зуум като 24-105, който е на бленда 4, може да се изпозлва за нощна фотография. Естествено както ще видите условията са се променили, луната вече е изгряла, но все пак звездите се виждат.
На следващия ден, след стръмно изкачване по въжето (зимната пътека), бяхме горе на билото.
От тук нататък е лесно, до заслона е равно или леско спускане.
На тази снимка се вижда разположението на заслона под върха. Личат си добре и пътеките за изкачване. Денивелацията е към 300 метра и отнема около час до горе.
Реших че за снимки по залез най-удачен е Млечния чал.
На другия ден, времето се промени драстично. Гъста мъгла бе обхванала всичко и се вдигна едва когато слизах пред х. Плевен
С отрънели крака се добрахме в хижа Плевен, а мъглата ни пусна точно на пистата преди хижата. Естествено първото нещо за което се сетихме е да нападнем барчето на хижаря и да се тъпчеме с вафли и кола. След два дни без почти никакви течности тази напитка, която принципно не обичам ми се струваше като еликсир.
Хех завършвам със снимка на същата къщичка от където и започнах този пост. Условията отново са коренно различни, какъв характер има само тази планина нали? От тук надолу последва досадно спускане в ниското към цивилизацията.
И като се замисля това ми е първото по-сериозно ходене за тази зима и май с това ще си остана, но здраве да е, искам вече да е пролет.
Categories: Пътеписи, снимки от България върхове, гора, залез, зима, нощни снимки, планина, сняг, Стара планина, хижа, Централен балкан
Приятно временце като като гледам е било, и снежец по дръвчетата си е имало 🙂 Предпоследната снимка обаче кърти!
С теб винаги е интересно 🙂
Направо си представих навън яко студ, вътре като на плаж 🙂 Доста зор е било в тези условия…
Мани ти як си е балкана, гърч до дупка и нема лабаво 🙂
Абе при мен пръвите опити с точно тази комбинация 5D markII и Samyang 14/2.8 завършиха с много уговорки, но може би подхода ми е крив. Ще си проличи в бъдеще …
Иначе тапите за уши са задължителна екипировка, ако ще се спи в хижа. И също, нагоре ще си е зима поне още месец, така че големите зимни преходи предстоят 🙂
Абе чак по пет кила бира едва ли някой мъкнеше, но по два… Хубаво разказче.
А за по-хладно – в голямото помещение. Там си беше рай… 🙂
Ти се изтарикати, аз легнах баш до печката. Хахаха. Ама нищо, още месец и палатката вече е моя дом.
Последните две снимки са жестоки! Иначе много ме учудва това за метеролозите на Ботев. Винаги съм засичал много свестни хора горе – винаги са давали чай, безплатно при това, и са се държали точно както трябва в планината. Един приятел дори е спал 2-3 пъти в станцията – ще потвърди това което казвам. Единствено си го обяснявам да сте уцелили някакъв нов или нещо крив да е бил – не знам…
Нощната с 24-105 за мен е най-добрата :)))
Абе вече не знам какво да си мисля за тея хижи и други бази в планината. Очаквам да ме изгонят от къде ли не, така че май най-добре да не разчитаме на тях.
Ох, любимата ми планина! Много интересен разказ… сетих се за последния път като бях на заслона. И аз спах до тази „циганска любов“ – печката! 🙂 🙂
Ванка, нощните снимки пълнят окото. Ама едно не ми е ясно… Защо не са дали вода на твоят човек. Горе на върха винаги са ни посрещали като приятели, винаги!!! Повечето пъти съм пил там чай без пари. После вода си има. Преди 2 седмици ходихме, температурата беше -8 -10’C, чешмите си течаха. Лорейн беше тогава на смяна, човека се разрови, че споменах, за парацетамол нещо… Имах аналгин и аулин, но парацетамола ми беше свършил, както и да е… Рови в едни чанти, намери и ми даде. На заслон Ботев и Ичо и Вальо са страхотни хора, посрещат и изпращат като приятели. Да не дава Господ, но съм убеден на 100 процента, че ако я закъсаш здравата там, а района позволява 😉 и звъннеш, ще тръгнат във виелицата да те посрещнат. Относно герлотията, така е по хижите, особено ако свариш голяма компания, но няма начин… Нали трябва да се хапва и пийва, от това да върви малко от малко и тяхната търговия. Между другото преди 2 седмици, като се качвахме Лорейн ми напълни литър вода в шишето и чай в термоса. Дано това с твоят приятел е инцидентно, предполагам е така. В хижа Добрила между другото е същият екшън, жега на квадрат по 3,14-е :)))
Много харесвам снимките ти,но явно си голям глезльо и сериозната планина не е за теб.Там се иска мъжко дупе,не хленчене и оплакване.
Така е аз съм роден за мола и жълтите павета, но неволята ме е накарала да се качвам по баирите. Да ми се чудиш на акъла.
Е, чак пък глезльо…
Страхотни снимки си направил, а много от нас, които следим блога ти, само си мечтаем за куража, нужен за фото поход в такива условия!
Респект!