По време на Великденските празници направих доста голямо обикаляне в централна България.Целта на пътуването беше по-скоро опознавателна,тъй като до сега не бях идвал много насам.През последните две години се забих в Странджа на 3 пъти,но около Ловеч и Търново не бях ходил.

Пътуването ми започна още преди зазоряване,а изгревът ми се изплъзна докато бях някъде на магистралата.Преди отклонението за с.Деветаки спрях да снимам една „мъгла“ в полето.Запътих се право в нея с колата, но се оказа, че мъглата всъщност е дим – толкова гъст дим, че след като навлезнах бързо в него,трудно намерих път навън.

Пушилката излизаше през нещо като огнища в земята,които бяха буквално навсякъде.Дадох газ направо през житата в полето и успях да излезна от димната завеса преди да се издуша.
Скоро стигнах Деветашката пещера.Както много други известни и снимани места,от тук бях гледал стотици снимки.Усещането да го видиш на живо обаче е несравнимо.Снимането се оказа трудна задачка,тъй като бях закъснял и слънцето напичаше зверски през дупките на тавана.

В миналото пещерата е била депо за ГСМ на военните.Тук се е съхранявал държавният резерв от мазут и нафта.Резервоарите сега са запълнени с пясък,но дори 20 години след изпразването им от нефтопродуктите,все още се усеща тяхната миризма.Не разбрах защо, при заминаването си военните са взривили и моста пред пещерата.Чрез него достъпът би бил много по лесен и приятен,вместо да се драпа по скучната екопътека.

Отбих се и до Крушуна където слънцето също напичаше зверски.Добре,че беше все още раничко и нямаше много хора, та успях да направя една опознавателна обиколчица на спокойствие.Водопадите ги оставих за някой друг път и се насочих към пещера Стълбицата, която се намира наблизо.Тук слънчевите лъчи дори ми направиха услуга.

В района между Ловеч и Търново има множество екопътеки изградени около водопади и пещери.От тях си избрах Хотнишки водопад, който също е един от много постваните по фотофорумите.По пътя непрекъснато спирах по разни ниви,с надеждата да снимам малко рапица,но уви релефът в тази част на България никакъв го няма.Плоско като тепсия….

На Хотнишкия водопад заварих банда цигани,които се суетяха около един бус.Бяха го натикали буквално в реката под самия водопад.В последствие се оказа,че това е оркестър от 10тина мангусти, които снимаха видеоклип.Е няма такъв смях казвам ви, въпреки, че снимки на водопада не направих, си тръгнах от там развеселен и не изпитвах грам разочарование.
Минах през Търново, както през турски гробища (разбира се твърдо реших да се върна в неопределеното бъдеще) и се настаних в едно соц хотелче до Дряновския манастир.Цените в хижа Бачо Киро бяха 12 лева за стабилна смръдня без санитарен възел.В хотелчето дадох 13 лева за лека смръдня + санитарен възел и малко телевизорче с три програми.

Не ми вървеше,този ден със светлината,ама никак.Надявах се на сутринта,но уви и тогаз нищо не стана.Посетих пещера Бачо Киро,която се намира над манастира.Дядото на входа провери билета ми точно 5 пъти,беше твърдо убеден, че съм решил да се шмугна вътре с измама.

Разходката в пещерата трае 15 минути,тъй като са затворили за посещение 90% от нея и реално се минават 3 галерии.Тръгнах си и се замотах цял ден около Габрово,разузнавах района и разглеждах музеи.Със снимките пордължих чак на язовир Копринка,но за него в следващия пост.