Църквите при Копринка и Жребчево,са едни от най-популярните обекти за снимане у нас.Оказа се, че са известни главно на юзърите от форума,защото когато питах един дядо от близкото село Виден за църквата, той ми посочи една новострояща се в самото село.Нужни му бяха доста обяснения за да се досети за старата постройка заливана предиодично от язовира.

Пристигнах на мястото с ясна идея в главата,която се изпари моментално при вида на сухата земя пред останките.Водата се беше отдръпнала надалеч и единстеното свидетелство за заливането на развалините бяха чертите,които подсказваха нивото от предишни години.По залез се засякох с още едно момче дошло да снима.За 3 години обикаляне това ми се случва едва за втори път – първият беше на яз.Пчелина…
Подпирах се на статива гледайки жално залязващото слънце и грозното плоско небе над църквата.От 3 дни обикалях и не бях видял нито едно облаче на небето.Надявах се на сутринта и напуснах мястото за да си търся полянка за бивакуване.Опънах се на отсрещния бряг, до където пътувах 20 минути по заобиколен път.Разбира се има и пряк, но някакъв мишок „охраняващ“ рибарниците в тази зона на язовира не ми позволи да премина.Цяла нощ сънувах църквата и се въртях нервно при мисълта,че ми се прецакват снимките.

Сутринта имах късмет с по-хубаво небе и снимах църквата от всички възможни посоки.И двете снимки показани по-горе са по изгрев.Олекна ми след като ги гледах на дисплейчето на Дееса и реших да посетя църквата в град Шипка.Все пак беше празник – Велика събота и оставих обиколката на язовира за друг път.
Храм-паметникът се оказа много готин,а наблизо в полето има няколко тракийски гробници.

Гробниците са интересни да се видят на живо.Дори не си правих труда да снимам.Нещо се ентусиазирах на тази тема и реших на връщане да мина през с.Старосел.Там също има тракийска гробница,която се оказа пълно разочарование в сравнение с Казанлъшките.Малката камера е лошо осветена и грубо окрепена с дървени трупи,а съкровището е изнесено на някъде.Отбих се в Хисар да поразгледам.

Малкото градче, което помня от дете,като скромно и пусто,сега беше превърнато в претъпкан с S класи, тузарски спа-курорт.По улиците ходеха баровци и кукли на 15 сантиметра токче, редом с болни баби и дядовци настанени по санаториумите.

Пътуването ми завърши с един порядъчно смотан залез,който снимах на ей това езерце: