По-голямата част от октомври месец прекарах в Белоградчик.Това ми даде възможност да посрещна началото на есента край скалите и най-сетне да хвана някакво интересно време, след толкова години напразни опити.. Още с пристигането ми случих на много динамично време. За първи път през живота си виждам ей такива облаци…

Белоградчишките скали бяха едно от първите места на които отидох, когато започнах да снимам преди 4-5 години. От тогава насам имам поне няколко идвания, през всичките сезони и то абсолютно целенасочени, но винаги или нацелвах мъглата или празното небе. И понеже стоях цели три седмици най-сетне успях да нацеля подходящите условия, както и да си обясня „липсата на късмет“ при предишните ми опити. Хубавото време трая едва 3 дни. За 3 седмици останалото което видях беше буквално вятър и мъгла, както и празно небе под което се настани някаква ужасна мараня. Изглежда този релеф и котловината в която се намират скалите благоприятства задържането на влага и мръсен въздух. Още в момента в който комините на къщите запушат, наоколо се настила плътен килим от дим, който лазейки запълва цялата долина, дори на километри от градчето.

Есента по тези места минава по свой различен начин. Дъбовата гора се оцветява постепенно, като може да видите всякакви нюанси от зелено до червено. Ако се чудите кога е подходящ момент да видите скалите, определено ви препоръчвам средата на октомври, както и пролетта разбира се.

В деня на пристигането ми смениха антената на кулата с помощта на хеликоптер.

Един следобяд пък реших да се разходя до Копренските водопади, но се разочаровах от тях, бяха пресъхнали. Сигурно на моменти ви звуча като мрънкаща ученичка, но обещавам в следващите няколко поста ще има повече позитивизъм. Просто тези водопади изглежда не са най-доброто място през есента, затова избягвайте да ги посещавате през този сезон. А и аз все правя сравнение с предишното ми идване тук което си бе доста добро. За съжаление имах само два часа за разходка и не успях да се кача нагоре по екопътеката, планината тъкмо бе започнала да се прошарва.

По време на престоя ми усетих не само природата, но и начина на живот в този край. Белоградчик е като малък райски остров сред останалите селца в околията, които постепенно западат. Въпреки че цените в магазина бяха ниски спрямо останалата част на страната, хората пазаруват доста пресметнато и оскъдно. Сравнявам това с градчета в Родопите например, в които бях седмица след като си заминах от тук. Правилата са различни, още на първия ден щяха да ме петрепят на новата и лъскава пешеходна пътека, после щеше да ме отнесе пияница с камион каращ в насрещното. За малко се отървах и от местните романеси, които се заканиха, че ще ме изядат. Всичко това иронично стои на фона на природния феномен, който е на път да стане едно от чудесата на света.

И въпреки всичко, мястото омагьосва. Скалите са много повече от това което повечето туристи виждат край крепостта. Освен тях в района може да се видят и няколко интересни пещери, както и най-западната част на Стара планина, която е доста интересна като релеф и със сравнително запазени гори.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂