Все повече хора ми пишат, задавайки различни въпроси за техниката с която снимам, дали обработвам снимките, какви са тези трикове, с чиято помощ така ги докарвам на визия.  Лично аз съм минал през етап на начинаещ неотдавна, все още се уча и смятам, че когато може да съм от полза на някой е хубаво да помогна. Затова започвам един нов раздел в блога свързан с пейзажна фотография, чиято цел една – да е в помощ на начинаещите любители на пейзажите. Подчертавам начинаещи, защото аз лично не смятам, че съм някакъв гуру или нещо от сорта и не претендирам за пълна изчерпателност. Затова моля ако сте „про“ или обикновен всезнайко помислете преди да коментирате, ако може допълнете с нещо, което съм пропуснал, но не оставяйте глупави коментари, които само ще объркат хората.
Започвам с тази статия за филтрите, тъй като това е един от най-задаваните въпроси.

Помня първия ден в който излязох да снимам с новия си фотоапарат Canon 40D. Това беше първия ми DSLR, преди това бях снимал само на ленти и с една цифрова сапунерка. Преди този ден в продължение на месеци докато събирах пари, зяпах по фотофоруми и сайтове разни впечатляващи пейзажи с драматични небеса и невероятни цветове, надъхвайки се допълнително и бях сигурен в едно – важното е да имам готин фотоапарат. Надали някой от вас би могъл да си представи разочарованието ми тогава, докато гледах прегорялото на небе на дисплея при всяка една снимка. В този момент бях сигурен в едно – апарата е прецакан, така си мислех аз, няма начин за толкова пари да снима дори по-зле от сапунерките…

ЕОS 40D + 18-55/3,5-5,6@22mm f8 iso 250?
Скалите на Лакатник, това ми е сефтето като пейзажист. Ето какво успях да получа в този хубав облачен ден :).

Хаха смейте се приятели, но наистина, така си беше. Тогава снимах в JPEG и то в най-малката резолюция, защото карата ми беше 1GB и нямах място на нея, а и нали пуцах всичко, що ми попаднеше пред очите наред, правех поне 500 снимки за едно излизане. Мислех, че статива е ненужна вещ, която ще ми трябва само когато снимам водопади, и че филтрите се наричат още поляризатори. Естествено снимах само по обяд, тогава светлината беше най-силна и имах добра скорост от 1/1000 на бленда 4, за да не ми се размаже снимката.
Същия ден се прибрах в нас и седнах пред компютъра за да гледам описанията под снимките в Таймкечър. Чудех се с каква техника са правени, както всеки новак и аз естествено мислех, че всичко е във фотоапарата.. Докато четях екзифите забелязах и описанията на филтрите използвани при повечето от снимките. И така приятели зачетох се аз в Гугъла и сякаш преоткрих Америка, топлата вода, огъня и колелото в един момент – открих градиентите.
Естествено няколко дни по-скъсно открих Фотоматикса и HDR, което беше много лошо, защото в продължение на няколко месеца „създавах“ едни ужасни неща, които лично аз наричах пейзажи. Отначало много се накефих защото вече имах небе, но после забелязах, че облаците са на зърна, изкривяват се цветовете и като цяло снимките изглеждат неестествено защото сенките и тъмните области имаха прекалено много детайли. Чудех се къде е грешката, пробвах какви ли не методи на обработка, но така и не се научих тогава. Оказа се, че тази техника не е баш за начинаещи, а точно обратното – за хора които имат много добър усет за обработка и знаят точно какво правят.
След HDRите пробвах да снимам 3 кадъра в клин и да ги сглобявам ръчно, но това адски много ме изнервяше. Точно тогава намразих обработването на снимките, ужасно досадно ми става и до ден днешен от него.
Така се върнах обратно на филтрите.

Защо все пак ми е притрябвало да се набутвам с филтри вместо да си правя клинове? Причините са няколко :
Първо, благодарение на филтрите получавам снимката готова „директно във фотоапарата“. Не е нужно да я обработвам кой знае колко, за да постигна крайния резултат. Обикновено на компютъра коригирам само хоризонт, контраст и чистя петната по матрицата. Тоест още на терен знам какво съм направил и съм много весел.
Освен, че може да видите резултат още докато снимате, си спестявате време пред компютъра в къщи. Може да изядете хамбургер и да гледате филм примерно, вместо да мажете с четката на фотошопа и проклинайки всеки един пиксел.
При бавни експозиции или силен вятър правенето на серия от 3 различни експозиции (клин), си е един вид хазарт и в повечето случаи имате някакво движение в кадър – клони на дърво или облаци, които след това ви съсипват нервите при обработката.
И не на последно място по важност – повечето хора, след като видят че имате правоъгълно стъкло пред обектива са сигурни, че сте голяма работа във фотографията или така нареченото „про“ по фотофорумите. Така дори и да не снимате добре, поне в началото може да ги заблудите.

И така, след тази тъпа история, която трябваше да изиграе ролята на отговор при въпроса „Защо са ми притрябвали тези филтри ?“ идва момента да ви обясня какво представляват те.
Градиентите са нещо много просто, доста по елементарни от един поляризатор например. Те се състоят само от един елемент (стъкло или пластмаса) затъмнен в едната си част. Донякъде приличат на опушено стъкло, и не ви трябват уроци по физика на светлината за да схванете как работят.

Форма.
По принцип тези филтри ги има както в класическата кръгла форма на резба, така и в правоъгълна форма. Моят съвет е избягвайте кръглите, не знам как е мислено, когато са проектирани тези стъкла, но с тях затъмняването е фиксирано най-често в средата и няма как да си го нагласите според композицията. Това е много ограничаващо, аз лично почти нямам снимки, на които хоризонта да е в средата. Правоъгълната форма е това, към което трябва да се насочите, въпреки, че в началото цялата тази система от държачи може да ви се стори сложна и объркваща, вЕрвайте ми – елементарна е. При правоъгълните филтри, било то градиенти или някакви други, филтъра се закачва на обектива чрез една пласмтасова приставка -държач, холдер… и още каквито тъпи имена успеете да и измислите. Тя има два жлеба в които просто напъхвате филтъра и си го нагласяте спрямо хоризонта. Приставката се закрепва за обектива с един ринг подобен на степ-ринговете при кръглите филтри. В холдера може да слагате до 3 филтъра, (в зависимост от производителя) и това ви дава една невероятна творческа свобода за различни комбинации. Квадратната приставка далеч не е ограничена за използване само на градиентни, за нея също така се произвеждат цяла гама от обикновени неутрални, цветни филтри, както дори поляризатора на Heliopan например, който е с кръгла форма. Системата на квадратните филтри е създадена за кинокамерите и голямоформатните фотоапарати, където се използва заради големите размери и лесното боравене, без ограничения.

Singh-ray 3fstop reverse поставен на Cokin Zpro държач.

Размери.
Преди години квадратните филтри са се произвеждали предимно в двата най-големи размера наречени Xpro (ширина 130 мм) и Zpro (ширина 100мм). Сега с цел да се вземе по-голяма част от пазара се предлагат дори такива за сапунерки, чиито размер се обозначава с „А“ (67мм). Тях само ги споменавам и забравяме, че дори ги има, защото никаква работа няма да ви свършат, нали се сещате че 67мм са по-малко от повечето челни лещи по обективите на един DSLR. Последен остана размер P (84мм), който всъщност е най-купуван сред любителите, главно заради ниската цена.

Марки.
Най-голямото затруднение в началото винаги е какво точно да си купите. Аз разбира се по метода-проба грешка съм преминал почти всичките марки на пазара. В няколко реда по-долу ще се опитам да опиша предимствата и недостатъците които съм наблюдавал. А какво ще си купите зависи най-много от вас естествено и от дълбочината на джобовете ви 🙂

Cokin – слагам тази фирма на първо място, защото именно от нея започнах аз, най-евтина е и е единствената която се внася в България (за сега). Тоест това е първото нещо на което най-вероятно ще попаднете. Общо взето качеството тук отговаря на ниската цена. Аз имах цяла серия от тези филтри плюс няколко цветни от серията им с ефекти. Що се отнася до цветните, на тях не успях да им намеря особено приложение, да не кажа че съм направил само няколко снимки с тях, след което ги зарязах. При неутралните филтри се получаваше едно оцветяване в магента на целия кадър. Тъй като това се получаваше не само в затъмнените области на филтъра, предполагам причината е нефелната пластмаса от която е направен. След време им хванах цаката и оправях криво-ляво цветовете чрез редакция във фотошоп, доста трудоемко е и изисква да имате хубав монитор. Ето все пак пример за това което може да се постигне с тях.

ЕOS1Ds + 17-40@17mm, f20, iso 100, Cokin P 3fstop hard GND.
За да избегна винетрирането, което се получаваше от холдера, тук държах филтъра с ръка допрян за обектива. направих поне 5 такива снимки и в 4 от тях пръстите на ръката ми влизат в кадър. Освен това, по този начин си надрасках няколко от филтрите защото се опират в обектива, докато ги държа.

Филтрите които предлагат Кокин са толкова много, че направо е трудно да им хванеш края. Произвеждат също така и система от холдер и адаптери, които са доста добри и са на добра цена.

Hitech – това са филтри произвеждани от фирмата Formatt в Англия. Те са следващи в ценовата листа след Кокин и качеството е съответно малко по-добре. Освен платмасови филтри, предлагат и градиенти от стъкло, които са скъпички и лично аз не съм срещал. Относно пластмасовите се бият в гърдите, че били абсолютно „неутрални“ , но аз не мога да се съглася с това. Подобно на кокинските се наблюдава едно цялостно объркване на цветовете навсякъде в кадъра, само че тук то повече синее.

Singh-ray – Ако не се лъжа това са едни от първите градиенти за фотографи създавани някога. Фирмата има доста традиции в този бранш и филтрите им са разработвани от фотографи като Galen Rowell, чието име носят и някои от моделите. Качеството е много добро и имат някои чудесии, които са почти без конкуренция на пазара, като например reverse grad. Това е филтър, най-тъмен в средната област, като във височина изсветлява с една степен. Целта е да се избегне винетрирането при снимане на залез (когато най-светъл е хоризонта) с широка оптика. По форумите е доста дискутирано до колко неутрални са филтрите на Сингрей. Най-честият ефект който може да се получи е облаците ви да се оцветят в розово лилаво, когато сложите два филтъра едновременно. Това се получава само в затъмнената част на филтъра и е резултат от пропускане на повече светлина от червения спектър. Говори се ,че с бройки произвеждани след 2010 година този дефект и бил оправен, и в действителност аз не съм го забелязвал в моят reverse grad, който е от миналата година. Той даже леко зеленее. Въпреки казаното по-горе качеството им е страхотно, като цяло, а що се отнася до оцветяването на облаците в розово, на доста хора това им допада.

Ice Age – Canon EOS-1DS +17-40@17 mm – f/22 – 100 ISO Lee 0.6 soft GND
Филтрите на LEE са напълно неутрални и въпреки, че имат проблеми с производството и доставките на пазара, те си остават най доброто решение от гледна точка качество-цена.

Lee – откровено казано това са филтрите които най-много се доближават до „неутрални“. Дори при използване на два филтъра едновременно не съм забелязал някакво странично оцветяване или объркване на даден цвят в която и да е част на снимката. Гамата им е много богата, с едно изключение – лиспва им reverse grad (за сега). Предлагат също и много добра система от холдер и адаптери, които обаче са доста скъпи. Филтрите на Lee са с най-добро съотношение качество-цена за момента. Обаче имат един голям проблем – с производството. От половин година, че и повече доставките са много редки и общо взето навсякъде почти всичко е изчерпано. Естествено това е поправимо, от фирмата твърдят че в момента правят нова фабрика, която да задоволи търсенето.

Това е разликата между филтър за 20 долара Cokin размер „P“ и филтър за 200 – Singh-ray „Zpro“ размер. Добре може да видите цветовите отенъци и в двата, както и разликата в големината.В случая Сингрея е и по-светъл в горната си част отколкото в средата. Това е много полезно за да избегнете прекалено затъмняване на небето там, когато снимате изгреви/залези.

След като се ориентирате към даден производител първият въпрос е от кой размер да си вземете. Моят съвет е да вземете Zpro (100х150мм), особено ако имате обективи, под 24мм за фуллфрейм или 18 за кропка. Големите челни лещи пред обектива също изискват големи филтри. Аз лично направих грешката първо да поръчам цял куп филтри в размер P, след което установих, че са неизползваеми в половината от случаите, понеже ми винетрират заради малките размери. Няма начин, филтри с размер 100х150 ще са скъпи дори при най-евтините марки, но е факт че дори и те дават някакво винетриране при 17мм.

Ето какво виждате в широкоъгълен обектив, когато имате винетриране поради недостатъчен размер на филтрите или холдера. Забележете тук съм снимал със Zpro размер 100/150мм, а обектива е Canon 17-40f4L на фуллфрейм. За да избегна това трябва да навъртя зуума на 20мм.Тоест тази конфигурация ми орязва 3мм от фокусното на широкогъгълния, а това ми е най-важния диапазон в който го използвам. Това е най-лошият сценарий, тук кадрирането е хоризонтално и не съм премахнал единия слот на държача, който по принцип се разглобява.

Soft vs. Hard

Границата на градиента се произвежда в два различни варианта – мек преход (soft) и рязък (hard). Особено когато сте начинаещ вие ще се чудите, кой вариант ще е по добър в конкретната ситуация и в такъв случай е най-добре да експериментирате. Естествено за да стане това трябва да имате цял сет от филтри – меки, твърди и с различни степени. В повечето сайтове на производителите пишат, че за плосък хоризонт са подходящи твърди градиенти например. Това не винаги е така особено, ако снимате край море, защото обикновено във водата имате светли участъци (отражения), които може да компенсирате само с мек филтър. Обратното в планина препоръчват да снимате с меки филтри, но тогава се получава едно прегаряне в ниските части по хоризонта (седловините между две връхчета например). Излиза така, че изборът зависи от много фактори, които най-добре преценявате на място и сценарият може да се промени само от завъртане на фотоапарата спрямо посоката на светлината. И все пак ето няколко насоки:
Обикновено софт филтрите не са удачен избор при ниско слънце или светъл хоризонт изобщо, тогава най-удобен ще бъде един hard reverse, който ще намали винетрирането в горните части на небето.
В случай, че имате дървета или скали например и много светло небе зад тях, няма начин да не получите затъмняване в някои части на снимката. Тогава най- добре е да оставите идеята за един кадър с филтрите и да си направите клин.

Утро в Родопите. Canon EOS-1DS+24-105L@ 50 mm – f/14 – 100 ISO singh-ray 3 stop reverse grad.
В този случай е било добре да направя клин, но от бързане изобщо не съм забелязал дясната част на кадъра и съм направил само една експозиция. В последствие се опитах да просветля малко този участък във фотошоп, но не се получи. Разликата в осветеността между тъмните борове и светлото небе е огромна.

Понякога при снимки на море или места на които искам много плавен преход, държа hard edge филтър с ръка пред обектива и го местя нагоре надолу докато фотоапаратът снима. За да стане това обаче трябва да снимате на бавна скорост 1-2 секунди и по бавно, да не бутате апарата с ръка и да не снимате с широк обектив защото пръстите ви ще влезнат в кадър.

И все пак какво точно да си купя?
Филтрите са скъпи и както казах най-добре е да си вземете колкото може по-големи. Това заедно с факта, че сега е криза ще ви принуди да си купите само един или два филтъра за старт и въпроса ще е какви точно да вземете. Ще се опитам да ви дам съвет на базата на това, кое използвам аз най-много в практиката.
Singh-ray 3stop reverse hard edge. – Това ще ви върши работа в 70% от случаите, особено когато слънцето е ниско на хоризонта или снимате след залез/преди изгрев. В случай че не може да си го позволите, вземете обикновен твърд филтър с 3f-stop сила на Кокин или Hitech.
Lee 0.6 soft – този го ползвам в останалите ситуации, когато нямам слънце или силна светлина насреща. Например ако сте с гръб към светлината, или просто имате облачност, която искате да изпъкне повече.
Имам още 2 филтъра които позлвам значително по рядко и те са – Lee 0.6 и 0.9 hard. Един 0.9 с мек преход също би вършил работа.
Относно степента на затъмняване – филтри с степен под 2 f-stop лично за мен са слаби и няма да им намерите много приложение. По скоро ще ви трябва обратното – по силно затъмняване. Поради тази причина ако искате просто някакъв трети филтър си вземете по силен 4 f-stop хард примерно. Доста често се случва с 3 fstop да ми прегаря небето по хоризонта при залези, тоест тази степен често е недостатъчна. Не взимайте прекалено силни филтри в случай че не сте си купили и по-слаби. Ако силата им е недостатъчна, винаги може да направите още един кадър с друга експозиция и да компенсирате, но ако са прекалено силни, това е много трудно, понеже границата в прехода им е много рязка.

От ляво надясно: Lee 2f-stop hard / Singh-ray Daryl Benson reverse 3f-stop GND / Lee 3f-stop hard grad и Lee 2f-stop soft grad. Тук добре се вижда разликата в „неутралността“ на Lee и Singh-ray, който леко зеленее.

Система от холдер и адаптер рингове.
За да използвате новите си филтри, ще се наложи да се сдобиете и със съответния размер държач за филтрите и адаптер-рингове с които да ги закрепите за обектива.Някои от фирмите произвеждащи филтри не предлагат тези неща (Singh-ray), но филтрите им са съвместими със системи на други производители. Аз лично позлвам холдер на Cokin Zpro и техните рингове, в съответен размер за обективите. За цената си са отлични и до сега не съм имал ядове с тях.

И така след всичко казано до тук, все пак трябва да уточня, че градиентите не са универсално средство за всяка ситуация, понякога ще ви се налага да си снимате по стария добре познат метод – с клин, ХДРчета и тн. Нужни са също така малко търпение и упоритост докато се им хванете цаката, за да ви се получават добре снимките, но ако искате максимално натуралистични фотоси, без много обработка, това е най-лесният начин да го постигнете.