Пътуването от Измир до Истанбул ми отне близо един ден.Заради празниците трафикът беше адски и по пътя имаше множество катастрофи.Всяка една кола хвърчеше с безумна скорост,а в почти всяка имаше натъпкани по 6-7 човека.

Босфорът по залез

Сутринта се събудих рано рано и айде на метрото.Който е ходил в Истанбул знае,че колата там може да му навлече само неприятности и загуба на време.

Кула галата

Кула Галата.Малко поспорихме за височината,която на табелата отпред е указана като 68метра,а на листовката която ми дадоха-близо 70.Кулата е построена през 1348 – времето когато Истанбул е бил все още Константинопол.

Разбира се,взеха ми статива още на входа,както и 10 кинта за кефа да погледна Истанбул отвисоко.Горе на терасата е доста тясно,но се разкрива невероятна гледка към Босфора и Златния рог.След като прибавиме към височината на кулата и надморското равнище,на което е построена,се получават невероятните 140 метра,които осигуряват тази прекрасна панорама.На най-горният етаж има ресторант,който изглеждаше ултра скъп,а също и някакъв нощен клуб.Това с клуба малко не ми се побира в акъла предвид широчината на кулата – 9 метра в диаметър.

Босфора.В лявата част на снимката може да забележите и единия от двата моста

Тук Златния рог се влива в Босфора.

Всъщност Златния рог е естуар който е вдълбан на 7 километра в сушата.Широк е 700 метра и около него се намират едни от най-старите и забележителни части на Истанбул.

Това чудо в средата на снимката е съоръжението,с което строят тунела Мармарей под Босфора.Доста забележителна технология – след завършването му това ще е най-дълбокият подводен тунел в света,който е от тръби положени по дъното.

Мостът Галата.Строен на 5 пъти в 5 различни варианта.Сегашният е с вдигаща се конструкция и дължина 480 метра.След като бях в кулата,пътят ми мина през този мост и забелязах,че по него има и трасе на трамвай със всичките му жици и джаджи.Отне ми 20 минути зяпане за да проумея,как са решили проблема с жиците и повдигането на платното на 90 градуса.Този мост и още един в САЩ са единствените вдигащи се мостове с трасе на трамвай върху тях.

..вече на мост Галата

И поглед назад към кулата от насрещния бряг на Златния рог.

Това е рибния пазар,леле как смърдеше….

Капалъ чаршъ

Тъкмо стана дума за пазар и се оказах на Капалъ чаршъ,или както те му казват още Големият пазар.Първоначално се влиза в един малък закрит участък,след което се минава по мрежа от малки улички със сергии,и едва след това се навлиза в действителния огромен покрит пазар.За да разгледам една нищожна част от това място и да го прекося напряко ми отне близо два часа.Вътре е нечовешка лудница и има всичко-от бонбони и локум,до злато и телевизори.Туристическите сувенири и боклуци обаче бяха най-застъпената стока по сергиите.

Това е първият участък в който се влиза,намира се малко след моста над Златния рог.

Пазарът продължава и в околните улички,забелязах,че и тук е „закрит“.По един или друг начин,тази снимка много добре илюстрира обществото в Истанбул – от нинджите облечени в черно,през стила турски тираджия/гъзар(ярка риза загащена в дънки/панталон) до европейската визия – делови човек в средата.

Наоколо освен туристите забелязах и доста от местните,изглежда цените тук не са толкова надути…

Централната част на пазара

Сергия с туристически боклуци

Джамии…

Реших,че е време за малка обиколка по джамиите,все пак нали сме в Истамбул.Помолих моя гид да ми покаже нещо,което не се посещава от обикновен турист и той ме заведе в една закътана подземна джамия.Понеже той едва говореше английски,не можа да ми обясни какво точно представлява този саркофаг и тази стая…

Всичко наоколо беше надписано на арабски,на мястото цареше невероятна тишина.Джамията представляваше обширно подземие с интересна структура от много ниски арки.Отстрани имаше няколко стаи,едната от които беше тази със саркофага.

Наоколо имаше няколко човека които се молеха,други четяха книги.Никой не обърна и грам внимание на натрапника със статива,който нарушаваше тишината със щракането на фотоапарата.Въпреки това направих само тези 4 снимки,беше ми много гузно,че се натрапвам така.

След това отидох в една от големите туристически джамии – Султан Ахмед.Разликата беше фрапираща.Всичко наоколо беше все още заградено,заради току-що миналите празници,което направи снимането в двора на джамията невъзможно.Също така гъмжеше от туристи,които бяха невероятно нахални,но най-нахални от тях бяха японците.Имаше един японски пич с огромен Никон,който завря апарата на 20 сантиметра от лицето на един човек,който се молеше.Седях и гледах очаквайки онзи да му забърше един зад врата,но никой не каза нищо.Японеца направи цяла серия от снимки,след което отиде при друг и завря апарата в неговото лице.Представих си ситуацията в някоя българска църква,например тази на Рилския манастир,където първо,че щяха да го изгонят още щом извади апарата,а да не говориме какъв тупаник щеше да изяде,ако завре апарата в лицето на някой по този начин.Но това беше Турция,тук на туристите са позволява много повече,затова е и туристическа страна.

Това е една от най-красивите и големи джамии в Турция.

Въпреки,че се води „туристическа джамия“ вход тук не се плаща,за разлика от Света София,която се води музей и входа е 20 кинта.

Височината тук достига до 43 метра.Тази джамия има 6 минарета

Цистерната на базиликата
Това беше мястото за което имах най-големи фото-мераци.Всички те бяха опустошени,когато на входа ми взеха статива.В България тази практика все още не се налага,но на посещаваните места по света,често е забранено снимането от статив.Може да снимате с монопод…ако си носите.Ядосан и нацупен се въртях наоколо в мрака,мъчейки се да изкарам поне една свястна снимка от ръка.Мястото беше невероятно тъмно,с една червена светлина, която допълнително усили шума от високото исо.

Водохранилището е невероятно красиво,тук се е съхранявала питейна вода,която помагала при засушаване и обсада на Константинопол.Това е била и една от причините,той да бъде толкова трудно превземаем.

Водата се добива от извор на 20 километра от града,като се пренася до тук по аквадукти.Забележителна технология,изпълнена по доста елегантен начин, особено като се има предвид,че е на повече от 1500 години.

Тук са и двете глави на Горгоната Медуза.Това са единствените известни за сега статуи на това чудовище.Прави впечатление,че са сложени по необичаен начин,едната настрани,другата наобратно.Също така,не се вписват в околната архитектура,за това се смята,че за взети от някаква друга съборена зграда,просто да послужат за подпора на колоните.

Million

На излизане от подводния резервоар,се натъкнах на този камък.Това е единственото останало от голяма арка,която е бележила началото на римските пътища към всички краища на империята.С други думи,това е нулевият километър.По този начин са били усреднени разстоянията,неясно ми стана само,защо носи името Million – Милион….

Българската желязна църква „Свети Стефан“
В края на моето пътуване за кратко се озовах на „българска земя“.Усещането да чуя родна реч след 10 дни престой в страната беше несравнимо.Тук беше втората ми среща с българи(първата беше на гроба на Дева Мария,преди седмица).Оказа се че в Турция българите сме рядкост,в Олюдениз навсякъде бях първия българин когото виждаха.Навсякъде питаха какъв е този „странен“ език на който си говориме и какви сме.И така…влизайки в църквата,пазачът беше вторият човек за 10 дни,заговорил ме на български,било то и развален.Вътре се продаваха български книги и картички,а свещичките си бяха същите,като у нас.

Малко за църквата…

Аз съм доста религиозен човек,и смея да твърдя,че съм посетил доста православни църкви и манастири,но определено тази е една от най-впечатляващите,в които съм бил.Сама по себе си,тя е уникална,защото наистина е от желязо…Трудно е да си представите изцяло желязна сграда,и аз се чудех доста,обикалях наоколо и чуках по стените,изследвайки местата,на които беше избила ръжда.

Намира се на брега на Златния рог,на няколко метра от водата.

Църквата тежи 500 тона.Тя е била изработена във Виена през 1896,след което с кораб по Дунав и Черно море е докарана до тук на части.Камбаните и иконостасът са изработени в Русия.

В двора на черквата имаше няколко саркофага с доста „готик“ дизайн,какъвто не съм виждал в България до сега.Тук е погребан и Иларион Макариополски.

За съжаление,както всичко българско и тази църква е оставена на разрушението и произвола на съдбата.За разлика от другите църкви обаче,тази се руши по-бързо,тъй като не е от камък.На места цели парчета се бяха откъснали и паднали до сградата…седяха си там видимо от много време,захвърлени и забравени и никой не се сещаше,поне да ги вдигне и прибере на сухо.

Гледайки това,направо ми се доплака.Помислих си,колко тъпи сме българите и как един ден и ние ще изчезнем от този свят заедно с тази църква…

Един ден не е достатъчен да разгледате Истанбул,дори седмица не е…неусетно дойде залеза и времето да се прибирам в къщи.

Умозаключения

– Останах само с приятни впечатления.Единствената тесла са входовете по главните туробекти – 20 кинта на калпак си е бая, особено ако водите четиричленно семейство със себе си.
– Бензина и дизела са скъпи,но пътищата са много поддържани и тепърва се строят магистрали…Под „строят“ имам предвид,че на година пускат нови участъци по 100тици километри,за разлика от нас…
– Пазарете се…,винаги се пазарете,когато се намирате в страна от Ориента.Така често може да минете на половин цена от предварително обявената.
– С властите шега не бива,но пък за разлика от българските те не ви закачат.Никой не ви цица за рушвети..
– Въпреки че пътищата са добри,500 километра от Измир до Истанбул се минават за един ден.От София до Варна се минават за няколко часа,имайте това предвид.За 3400 километра не видях една дупка.
– Разликата между източна и западна Турция е като разликата между Европа и Азия.
– Носете си монопод ако искате да снимате сериозно….
– Храненето по нормалните заведения е евтино,особено сравнено с Гърция.Цените като цяло са подобни на българските.
– Престоят в по-хубав и скъп хотел може да ви излезне по-евтино.Невероятно,но факт…
– Ако искате спокойна почивка,с посещение на забележителности, ориентирайте се към малък курорт
– Ако търсите мацки,дискотеки,пиене,киснене в басейна на хотела и фитнесзалите,тогава Анталия и Мармарис са вашите места.
– Избягвайте горещите месеци за посещение особено на места като Троя и Ефес.В края на Септември температурите там стабилно надминаваха 30 градуса.
– И не на последно място – избягвайте посещение по време на Байрамите.Тогава става лудница по пътищата и джамиите.