Есента отдавна мина,навън всичко е вече покрито със сняг,а аз едва сега намирам време да опиша местата,които посетих през периода Откомври-Ноември.
Започнах разбира се с Източни Родопи.

Понеже разходката я бях планирал за няколко дни поканих една приятелка да си правиме компания.

Есента тъкмо идваше по тези места

Ходейки из гората попаднах на находище от различни видове гъби.Буквално гъмжеше от тях,а аз ходейки настъпвах някои неволно и наоколо се носеше същият аромат като от разтворимите гъбени супи.

Събрахме се и разпънахме лагер на Дяволския над р.Арда.По залез нито една снимка не направих,сутринта също не случих на хубава светлина.

След като бяхме прогонени от някакви скапани ловци,се насочихме към село Дядовци.

В селото живее само един дядо (надали името му идва от това).Неговата къща ще познаете по сателитната чиния и пушещият комин.

Призраците и вятъра – това са сегашните обитатели на Дядовци.

Призрачна атмосфера витае на това място.Отдавна запуснатите къщи и обрасли черни пътища напомнят бегло че тук някога са живяли хора.

Така изглежда есента погледната през прозореца на това изоставено място

Нещо му липсваше на това село.Въпреки че е изоставено от хората живяли тук,то на практика си е най-известното зарязано селище в България.Това привлича доста хора наоколо,било то с фотоапарати,просто някой любопитен минаващ наоколо или ловците,които непрекъснато гърмяха с пушките долу в ниското под селото.Канонадата нарушаваше тишината и спокойната атмосфера,до които се опитвах да се докосна.

Надникнах в къщите,в някои имаше легла с избушени дюшеци,с учудване намерих и останки от контакти и ел.мрежа.

Сега да не помислихте,че и канализация са имали хехе,това си е бивша тоалетна с дупка.

Изстрелите се чуваха все по-наблизо,а едно ловджииско куче мина покрай мен гледайки ме тъпо и учудено.Това бяха знаци да си обирам крушите,преди задника ми да е станал на решето.
Поехме с колата надолу по р.Арда,като спирахме на две три места да снимаме разни меандри и мостчета.

Озовах се на малък язовир,част от каскада Горна Арда.

Навсякъде по поречието на реката есента беше настъпила напълно.

Този път,за разлика от идването ми през пролетта бях решен да отида по-навътре в планината,на юг към границата.Това не беше особено посещавано място,отваряйки Google Earth ще видите колко малко снимки има от там.

Отправих се на Юг през Мадан,последва доста дълго изкачване и се озовахме на Печински проход.

Бях планувал да се нощува някъде около Ерма река.Така и стана,нощта беше доста динамична понеже си опънахме палатките на една пътека,по която животните ходят да пият вода.Това малко ги подразни и някаква дива котка мяукаше и ръмжеше горе от склона,докато някакви малки и любопитни същества,които така и не успях да хвана в крачка постоянно сновяха около палатките.Стела се поуплаши малко,особено от ръмженето,за което си внуши че е било от мечка.Да си призная беше малко като психоатака това ръмжене,но щом излезнех от палатката да проверя какво е то,нещото което го издаваше млъкваше.

На сутринта снимките ни се провалиха от мъглата и малко технически и емоционални проблеми последвали от търкалянето на разни фотоапарати по склона.

Ето я и Ерма река.Това е утаител на рудниците в околността.Сега този басейн беше празен,а дъното беше настлано с някаква странна тиня.

В края на утаителя се намираше тази дупка в която водата клокочеше.Всъщност язовира представляваше огромен сифон,а това беше каналът му.

След като времето се скапа окончателно си обрахме крушите,както винаги реших да избера труден за връщане път,но поне имаше какво да се снима.

Разбира се пътят беше указан на картата като шосе,но се оказа разбит горски път.След като колата почти се разпадна излезнахме на село Буково и от там та до София не спря да ме вали.Какво да го правиш – есенно време,осуети ми и плановете за Странджа на следващата седмица,но пък успях да опозная Средна гора.

Много ми хареса подтискащата реалност в Дядовци.Реших да се върна отново там,но сeриозно да поснимам,като преспя в селото и да изчакам някакъв по-драматичен момент с времето.Мрачното настроение,което ме обзема всяка есен ме накара да търся още такива места… и намерих,но за тях в следващият пост.