От миналата година се каня да направя това изкачване и ето най-накрая се метнах в МПСто и газ към Рила.С колата се стига до ЦПШ-Мальовица.Място,което доста хора както се оказа,свързат повече с пиянски запои по 8ми декември и други подобни празници,отколкото с върха или планината изобщо


Помня как веднъж точно на едно такова събитие група студенти бяха тръгнали нагоре към хижата с маратонки от тези белите дето са си да играете тенис.Та това се случваше на минус 20 градуса ужасно време и сняг до колене,но така е какво да се прави,студенти….от тях може да се очаква какво ли не.

Една от най-клишираните снимки на този връх,впрочем почти всеки,който е бил тук има такава.Няма начин да направите кофти снимка на върха, наистина мястото е прекрасно.От ЦПШ нагоре тръгва пътека покрай реката,едно доста скучно изкачване за около 40 минути.Горе на хижата бях свидетел на това как се кара Виетнамка натоварена с бира и кола по скали високи един метър.Хижаря ме попита къде отивам и като му казах – до върха,отвърна – аа ти само до върха…правейки една дежурна разочарована физиономия.Явно хората които минават от тук по принцип отиват на Нанга Парбат.

От тук нагоре пътеката продължава по реката.На няколко пъти се наложи да джапам бос в ледените води на Мальовишка река,идващи директно от топящият се сняг по- нагоре,много забавно и освежаващо да ви кажа.Тук е мястото да отбележа,че и аз като моите състуденти за които споменах по-горе, все още не притежавам особенно добри обувки.Ако обувките ми може да се нарекат обувки изобщо,аз им викам „лайноритачки“.Винаги казвам,че съм повече фотограф отколкото турист,за това разбиаремо бях понапълнил раницата си с фотогарфски нещица.Резултатът беше 16 килограма за еднодневна разходка.Това включваше 3 сандвича,литър и половина вода,яке,полар,дъждобран,един челник….и всичко останало беше от алуминий и стъкло.

Мальовишка река и връх Мальовица на заден план.

Така покрай реката излизате на втора тераса.Горе има скала с паметни плочи на загинали българи по нашите и други планини по света.

Една панорама от тук: http://www.panoramio.com/photo/23702679

Докато бях тук от някъде се появиха двайсетина тинейджъри по къси гащета,фанелки и джапанки.Появи се и един даскал,който викаше по тях и им обясняваше как ледниците са образували този циркус,а през това време те залапали по един фас жадно сецкаха и се правеха,че го слушат.Гледах ги като гръмнат, и прикрито им завиждах,че нямат 15 килограмови раници.По-късно спрях да им завиждам…времето се развали.

Нагоре беше равно и се разходих с фотоапарат в ръка.

От тази точка нагоре започва стръмно изкачване.Времето взе да се разваля и мъглата ме застигна.Виждаше се колкото да се ориентирам по стълбовете и така стигнах до Еленските езера.На голямото езеро се нахвърлих на сандвичите.Мъглата се поразсея колкото да видя езерото.

Голямото езеро.Надморска височина:2470м

След което пак започна да се сгъстява.

Мъглата много се сгъсти и започнах да снимам цветя,докато чаках да се оправи времето.

Знам,че цветята може да са скучни на повечето от вас,но признайте по-добре са от тъпата мъгла.Времето разбира се не се оправи и реших да се откажа от върха.Ако продължех нагоре единствения начин по който щах да разбера,че съм се качил е по навигацията,маркировката и пирамидите от камъни.Нямаше да видя нищо друго.Заслизах надолу….

Мъглата лази……

Орловец – 2685м

Камъните бяха мокри и надолу слизането беше екстремно,а лайноритачките не е като да не се хлъзгат,добре че имам щеки

Отново бях на втора тераса,мъглата все още си стоеше.

Хижа Мальовица гледана от първа тераса.

Долу на хижата хижаря и хората с виетнамката въртяха едно шише ракия.Нещо ми викаха да съм се присъединявал към тях…ма може ли така бе хора аз и ракия?..какво е това нещо…

Когато стигнах до ЦПШ времето се оправи – бомба.Чак ме хваня яд,но то така става винаги накрая.

Мальовица „пуши“

И така от тук обратно в София,опря ми се връхчето,но пък измислих по интересен начин на изкачване за следващия път.