От зимата планирам да мина цялата Витоша по главното било – от село Ярлово до колелото на трамвай №5 в Княжево.Накрая се отвори прозрорец уж хубаво време,а и аз бях свободен и реших да се пробвам.Този маршрут е добър защото е много познавателен и ако не сте видели много от природата на Витоша е идеален начин да се запознаете с нея.Също така се минава в близост до почти всички двухилядници на планината(далече е само от връх Селимица) и ако сте бързи може да се отбиете до всеки един от тях.

Един поглед върху траверса.Мястото на което трака се разклонявa малко след началото е седловината на която пътеките изчезват…

Подценявана планина е Витоша,хората я имат за нещо като парк на София в който може да си разхождат по всяко време кучетата децата,да правят запои и куп други глупости,баби и млади които ходят без екипировка и лишени от всякаква идея къде се намират. Именно за това има случаи на пострадали и загинали в тази планина през всеки сезон.Докато подготвях маршрута забелязах на бюлетина в страницата на ПСС два случая от последната седмица, единия смъртен,другия с наранявания и двата случили се малко над Бояна.Тази планина като всяка друга може да ви предложи:липса на маркировка,пътеки,реална опасност от изгубване,кофти терен(под формата на клек който се оказа по-зле и от скалите в Рила),дълги преходи,диви животни и не на последно място – много лошо време.С всички тези неща се срещнах лице в лице за горе долу 40 километра ходене в рамките на един ден.Разбира се това е нищо в сравнение с големи походи като Ком-Емине,да не говориме за истински трекинг в Хималаите.Въпреки това лиспата на тренировка през този сезон и лошите обувки се оказаха препятствие за мен, изпитах трудности,а по принцип аз съм човек който ходи в тази планина сам от дете,познавам я много добре, умея да се ориентирам,и познавам времето горе.

Началната точка село Ярлово се намира точно зад Витоша,явява се и граница на Верила и Самоковското поле.До там има някаква маршрутка,но аз не съм много по този вид транспорт,за това помолих баща ми да ме закара с кола до селото.Мизерно е това село,както прочетох в пътеводителя,поминъка тук отдавна е изчезнал.Дядовците от селото жмулеха пукница в селската кръчма още при пристигането ми ,а повярвайте аз бях там раничко.

Църквата в Ярлово.

Разделих се набързо с баща ми с уговорката да се чуеме по натам през деня и да ме прибере от някъде ако краката ми здадат багажа.Като става дума за багаж раницата ми отново тежеше доволно въпреки,че го нямаше статива и единия голям обектив.Вместо това имаше 2 литра вода бонус.Добре бях проучил района,Витоша е водна планина,но тук на южните склонове както и се потвърди по-късно няма много вода.Аз съм човек който бая пие и яде когато е под физическо напрежение,не знам как някои хора от форумите правят преходи с дни на които са яли 1-2 сандвича и са пили литър вода.Аз не мога така и за това си носех последствията – 14 килограма раница за един ден преход.

Пътеводителя който имам ме заби в едни краварници още на първите 200 метра в селото.Извадих GPSа и след малко намерих една просека в гората която ме отведе на стар коларски път.Това беше и първото възвижение което качих – Погледец 1188м.

Вече на билото-вр.Погледец.Поглед назад…

..и напред.

От там вече хванах билото което постепенно набираше височина.Леле каква жега беше,слънцето напичаше ужасно,а всичко наоколо-страшен пущинак без грам сянка.В тази част на планината горският пояс е на 90% унищожен.Бил съм по тези части когато преди години правих обиколката на Витоша и не ми беше правило впечатление,но тук над 1200 метра гората все повече се губеше.Пущинакът постепенно преминаваше в характерните за високите части клек и туфи.

Вървях по черния път около час се на открито,доакто в един момент стигнах подножието на връх Голям Ветрен.Тука изникна маркировка за първи път.Картата в навигацията ми показваше пътя и разни пътечки наоколо,а картата на Картография(която аз наричам картинка защото няма координатна мрежа) не показваше никакви черни пътища.Така или иначе беше стара и реших да продължа по пътя.Тук минах през една изкуствена гора-първата сянка от Ярлово.Починах малко и след това излезнах на върха.

Поглед от Голям Ветрен.Долу е Ярлово,а над него се вижда пътя по който съм минал.На заден план – Верила и Рила в мъглата.

Поглед от върха към това което ме очакваше…..

Качих се до горе само заради снимките и забелязах,че пътя по който до сега така безгрижно си перках се отклонява от билото.Слезнах долу обратно до последната маркировка която беше един обрасъл с трева камък и капка жълта боя на него ,но не забелязах нито пътека,нито друга маркировка.В навигацията си личеше как пътя свършва километър по-натам,но не знам за кой дявол тръгнах по него.Изгубих почти един час да вървя и  да се въртя наоколо като в крайна сметка се върнах обратно при камъка с маркировката.Отворих пътеводителя-ахаа! Цитат:”върви се нагоре по билото без пътека”Зле съм какво да се прави,тръгнах право нагоре и след 10 минути видях едно дърво омацано с жълта боя.Който е маркирал тука не си е поплювал много много.

поглед назад към Голям Ветрен

поглед напред към Войчинов рид – следващият връх в списъка...

И така вървях наистина без никаква пътека около час и нещо качвайки билото през треволяка и клек чак до вр.Войчинов рид.Тук вече бях над горската граница виждаше се почти цялата южна страна на Витоша.Седнах изядох един сандвич и докато си хапвах видях една лисица да се мотае малко под върха.Понеже бях седнал на земята не ме видя и явно не ме беше и надушила,стоя си там 10 минути докато се опитвах да я снимам със скромните обективи които носех.Разбира се беше все пак прекалено далече и на снимките се вижда нещо средно между хиена и заек.Понеже не бях взел по-дългофокусен обектив вече очаквах и извънземни или Йети да преминат скоро покрай мен.Винаги така става,когато не си носиш подходящата техника изникват такива кадри.

Поглед от Войчинов рид към главното било на планината.Всички върхове от пред вече са над 2000м.

Тук настъпих газта както се казва и след половин час бях на следващия вр.Сива грамада-първият двухилядник в прехода.Докато го качвах се замислих,че много добре са им измъдрили имената на тези чукари.Горе на върха има една тетрадка на завидна възраст,опитах се да се запиша,но химикалката бееше здала багажа,а си бях забравил канцеларските материали в къщи.

към вр.Сива грамада – 2003м.

и вече на върха,поглед към долината на с.Чуйпетлово.

Тук отварям една скоба за любознателните – под този връх минава пътека отиваща за местността Ярема,след която според пътеводителя стига чак до с.Плана.Когато през 19 век в Чуйпетлово е западнал поминакът от рударство,хората са се изселили и така възникнали селата Плана,Лисец и Делян.Та въпросната пътека наричана още Чуйпетловското вървище е осъществявала комуникацията между с.Плана и Чуйпетлово.Интересен е бил тогава битът на хората,минаваш пеша две планини за да видиш роднините си останали в старото село.

От Сива грамада към Ярловски купен има пътека…по картата.Иначе няма такава.Газих в клека поне час,стъпвах като в паници без да имам представа какво точно има под краката ми.Опитах се да мисля малко позитивно,нали исках приключение­ ами..те ти,приключения…Вече 5 километра ходех без твърда почва под краката ми и накрая успях да засрещна пътеката от Железница.От тук натам беше лесно-пътеки и маркировки колкото искаш до Княжево:).

Тук на това място около Ярловски купен извират реките Палакария и Струма.Около изворите им всичко е подгизнало във вода и буквално гъмжи от цветя.Поснимах ги,но започна да гърми яко от към Рила.За пръв път се замсилих за времето,доста се беше позаоблачило

пътеката от с.Железница

Обикновен блатняк(Caltha palustris)

Алпийска камбанка(Campanula alpina)..не е най-добрия екземпляр,но само за него ми стигна времето.

изворът на река Палакария

Тръгнах пак и се качих на Ярловския купен да се запиша в тетрадката.Тук химикалката работеше а и гледката си заслужаваше,айде няколко снимки,айде мина половин час на върха,горчиво щеше да ми дойде това разхищение на време после…

Ярловски купен – 2173м

и вече на върха- поглед към Черни връх

Настъпих яко газта към Черни връх който най-после виждах а през това време зад мен загърмя яко.За първи път тук на билото намерих вода да си сипя,бях изпил 2 литра от сутринта.

Някакъв пич си беше оставил името и телефона на бележки из цялата планина,търсеше си мадама за разходки…..

Тъкмо си налях шишенцето и ме запраска бурята.Извадих дъждобрана,понеже валеше яко и с много бързо темпо тръгнах да търся подслон към Черни.Най-страшното нещо в планината през лятото за мен са гръмотевиците.Този път не виждах къде падат,но бях сигурен,че е някъде наблизо.В резултат на бързото темпо се оказах в нещо като парник.Дъждобрана нали е от гума запарва,като седиш на едно място е ОК,обаче аз почти притичвах като изтреска зад мене оная буря.Тъкмо мислех,че раницата ми тежи,че тя е проблема и видях нещо което още не мога да проумея.Мъж и жена ме спряха да ме питат къде е пътеката за Железница.Докато им обяснявах първоначално не ги погледнах заради дъжда който ме биеше в лицето,но в един момент забелязах първо че двамата бяха боси,а най-фрапиращото за мен беше,че жената на гърба си имаше самар от дърво на който се беше качило 5-6 годишно дете чиято глава се покаваше изад една мушама и се кокореше уплашено от бурята.Каквото и да си говориме едно дете на тази възраст не тежи 10 кила,а и имаше багаж прикачен към самара.Казах им че идвам от Ярлово и на жената особенно и хареса идеята да ходи до там в бурята след което започнаха да се карат с мъжа който все пак имаше малко разум.Оставих ги да правят каквото искат,бурята се усили много настъпих още повече темпото и тъкмо бях пред станцията на Черни когато изведнъж дъжда спря.Смеех си се на късмета докато изтисквах чорапите си пред жалния поглед на едни хора излизащи от чайната.В този преход все още нямах свястни обувки,маах си с лайноритачките,а да ви кажа те не пропускаха вода..направо я засмукваха подобно на сюнгер и я пращаха около чорапите ми.Влезнах вътре в станцията взех си един боб  и изядох още два сандвича.Защо се натъпках така не знам,после умрях от жажда.Вътре в столовата имаше телевизор и тъкмо течеше някакво предаване със Сашка Васева която дискутираше изборите с разни политици които направо си умираха от смях,посмях се и аз,а после се сетих че е 18 часа и няма да ми стигне времето да направя прехода по светло.Кога стана толкова късно не знам,започнах да се замислям как ще е с мокрите крака до Княжево.Излезнах от чайната,а оптред не щеш ли,най- яката светлина за снимки,веднага ми се оправи настроението и пощраках така докато не се сетих,че вече минава 6.

Станцията на Черни връх

поглед към Резньовете

Отново настъпих яко газта- исках да мина цялото плато за един час максимум.Под Черни за малко щях да се пребия на два пъти,лайноритачките бяха като ролери по нанадолнище,яко се пързаляха и добре,че бяха щеките иначе можеше да стане много мръсна история.

Пътят напред-трябваше да мина билото до самия край който се вижда и на снимката.

Понеже боба беше солен,а аз идиот,освен че се натъпках,бях взел само половин литър вода от последната чешма за да не ми тежи раницата и умрях от жажда  още след половин час.Не правех ниаккви почивки и след 30 минути бях на разклона преди Голи връх.За момент спрях да почина и поогледах наоколо.Познавам тази планина от дете и веднага забелязах че времето отива много на зле,ама на много зле,онова дето ме валя на обяд беше малка буря в сравнение с това което предстоеше.Минаха ми мисли през главата да сляза през Алеко,но тогава нямаше да бъде истински диагонал,щях да се проваля.

Последният връх на пътя.От там-само надолу,а времето се влошаваше все повече….

Краката ме боляха вече понеже и обувките бяха подгизнали и тежаха зверски.Бързайте крачета виках си аз гледайки и слушайки какви яки бури се зараждат от двете ми страни,едновременно от североизток над София,както и старата буря с нова сила от юг .На заслона при Ушите стигнах точно един час след като тръгнах от Черни връх.Краката ме боляха вече и не можех по-бързо.Викам трябва да почина малко,взех да правя снимки.

връх Ушите и заслона под него.

В този момент както бурята ми се струваше далеч,един гръм удари някъде на километър надолу към София.Тръгнах с фотоапарата в ръка към седловината над заслона и на превала при Камен дел крастата ме хвана отново.Взех пак да снимам,точно викам айде още една снимчица и тогава мълния удари върха до мен.През целия ми живот не бях виждал такова нещо,първо се чу пукот и няколко секунди след товат не разбрах кое дойде първо-трясъка или светлината.Засмърдя на озон и миг след това препусках покрай коловете към гората.

Тази снимка направих почти тичешком,след което прибрах окончателно фотоапарата.

От билото до първите борове го минах за около 5-10 минути,така яко търчах,а отзад изтряска сякаш под петите ми още няколко пъти което ми даде допълнително енергия.Адреналина така ми се вдигна,че половин час след това не усетих ни най-малка болка в краката.В момента в който бях в гората си отдъхнах и поспрях за малко,тогава бурята удари с все сила,гръм падаше на всеки 30 секунди и то на има няма километър.Заваля,опитах се да се свържа с баща ми по телефона,но неуспешно-нямаше обхват.Замислих се дали да не слезна по най-бързия начин надолу.Ами…рекох си,явно е писано да го направя до край.Облякох якето,опаковах раницата и айде надолу.Бурята в гората не беше страшна,а и вече бях мокър до кости по-зле нямаше на къде да става.Минах хижа Бор и понеже облаците бяха много плътни  светлината стана много слаба,наложи се да извадя челника.От тук до Княжево минах цялото разстояние само на челник.От време на време святкаше така яко,сякаш бях в дискотека и имаше от онези лампи,нали ги знаете,дето мигат и  ви насичат движението.Беше много странно, замръквал съм и дръг път,но не в такава зловеща буря.Учудих се,че не изпитвам никакъв страх,аз съм си плашлив по принцип,но след онези мълнии горе всичко ми се виждаше като детска игра.Чух се с баща ми на едно място,разбрахме се да ме чака на колелото на трамвая,и заслизах надолу.Не се притеснявах,тук планината ми беше до болка позната,минавайки хижа Момина скала даже започнах да различавам познати обекти в тъмното.Я.. ето това дърво което бях снимал миналата седмица идвайки от водопада,я..ето това разклонение,я падналата череша.И така спомнях си много подробности.Стана много тъмно,виждах само пред челника, и скоро излезнах на Копитото.Там се случи обичайната схватка с песовете от телевизионната кула.Оказа се,че челника много ги плаши,а и аз тръгнах доста решително към тях,единия пес го гоних чак до оградата на кулата и той се скри в тъмното скимтейки.Някакви се натискаха в една кола близо до оградата която не бях видял. И техния акъл бях изкарал доста понеже виках и псувах кучето махайки с щеките във въздуха,чак не смееха да погледнат през прозореца на колата.Спря да вали точно на време,имах малко ходене по голото било до Копитото и сега виждах как бурята святкаше над Перник и Люлин планина.Краката ме боляха много а наклона до София е нечовешки.Спирах да почивам много често понеже се уплаших да не се пребия някъде надолу по склона.Видя ми се цяла вечност това слизане,как трамбовах а стъпалата ми стенеха вече.На Бялата вода пак изкарах акъла на едни любовчии.Така се уплашиха като изкочих от гората с челника,че чух някакво момиче да вика и започнаха панически да затварят вратите и прозорците на колата докато минавах покрай тях.Абе голям смях,как ме гледаха само…

Отдавна се беше стъмнило минах шосето за Златните и ми остана само финалната алея до Княжево.От дете я мразех-стръмна и с много гаден чакъл по нея,направо с тази умора в краката само това ми липсваше сега.По алеята се оказа,че и коли вървят,някакъв селтак щеше да ме премаже.Казвам ви тази Витоша нощем е осеяна по всички завойчета и алейки със селски бегачки в които някакви се натискат,абе вземете си стая в хотел бе хора!

С 10 почивки стигнах ханчето в началото на алеята,а малко по-надолу баща ми ме чакаше.Беше се попритеснил човека,много се зарадвах като го видях все едно се бяхме разделили не сутринта, а преди месеци.В колата на път за вкъщи забелязах,че лайноритачките се бяха скъсали… еее жал ми стана за тях чак хаха, толкова бяха преживяли та реших,че от тук натам няма начин – пускам ги в заслужена пенсия.