Ходенето до Мелник в дните около Великден, е като глътка свеж въздух след зимния сезон, всяка година. В ранните дни на пролетта, това е първото кътче от България, където природата започва да се събужда. Снеговете в планините все още стоят няпомняйки за тежката зима, но пък подхранват реките и животът в ниското кипи с пълна сила.

Фотогеничното дъбче край Рожен

Взех си поука от миналия път и тази година изчаках времето да се развали подобаващо. Точно около празниците над страната премина страхотен циклон, който ще помня дълго време, по динамично и драматично небе, не помня да съм виждал до сега. И това продължаваше с дни…. Повечето хора свързват Мелник с кръчмите и виното, но за мен това място е свързано по скоро с пясъчните образувания – пирамиди, пръснати наоколо. С пристигането ми направих една добра обиколка на скалите над самото градче, но не успях да харесам някакви добри позиции за снимки. Всъщност гледки има много, но за мен номер едно си е дъбчето над Роженския манастир и без много да му мисля отидох натам. Качването до поляната, на която опъвам палатката бе предизвикателство за джипа, тъй като последните няколко дни беше разкаляло доста стабилно, а и пътя бе изровен и насечен от огромни канали. Въпреки зора успях да издрапам и преди залез бях на позиция при беседката.
Този ден времето бе сравнително слънчево и устойчиво, но по залез се запуши и цветовете бяха смотани. Пуснах една снимка на 7 минути за да замажа движението на облаците.

Бързо стана много тъмно и реших че няма смисъл да се мъча повече тази вечер. Малко след като палатката бе опъната, започна да вали. И така не спря цяла нощ. Учудващо е, че старата ми палатка за 30 лева удържа на дъжда чак до 10 сутринта, когато спря за първи път и успях да се измъкна навън. За да не снимам до втръсване дървото, този път се качих на съседния хълм от където снимах манастира.

Роженски манастир – голяма снимка в галерията

Този ден обичайната тълпа около манастира липсваше. Докато се наслаждавах на спокойствието, камбаната изби за утринната служба, което сякаш прозвуча като сигнал за дъжда, който отново започна да се лее. Въпреки, че тази сутрин направих само една снимка, набелязах едни люляци на хълмчето, които смятах да използвам за преден план на другата сутрин, стига да не вали разбира се…
Прибрах мократа палатка и и реших, че в този дъжд ще е добре да си потърся късмета в Беласица. От известно време насам кроя планове за едни водопади в тази планина и по-подходящо време от този ръмеж за тях няма. Метнах багажа в колата и след като се поизпързялях по калния път наобратно, се озовах долу при манастира. От там хванах някакъв пряк път (отново черен), който беше брутално разкалян. Тръгна ли веднъж на някъде, рядко се отказвам, но по средата на пътя вече съжалявах. Джипа буквално заприлича на една кална топка и въпреки, че си минаваше без проблем отвсякъде загубих много ценно време за да стигна до следващото село – Катунци. От там хванах някакъв пряк асфалтов път за Петрич, но колкото и да бързах изгубих близо 2 часа, които в последствие се оказаха много ценни.

Мой тип време ….:)

Беласица е много интересна планина. Малко прилича на Витоша, но е по-голяма и има една огромна разлика – липсват и хората. За водопадите, които исках да видя намерих съвсем малко информация от някакъв странен беласишки сайт в интернет. От прочетеното там излиза, че до повечето водопади в планината не може да се стигне или трябва да сте някакъв Тарзан за да успеете. Наистина теренът се оказа труден, но в планината има доста черни пътища от които може да се правят лъчи през гората за по лесен достъп до реките. Аз естествено тръгнах и директно по реката, търкалях се и се пързалях по стръмните горски склонове ей така да ми е по-интересно 🙂

21 метровият водопад от каскадата на река Каменишка – галерия

Този водопад е единствения от каскадата по река Камешница, който успях да снимам, както си трябва. Не че няма и други, но от глупост си загубих времето в офф-роуд приключения из Мелнишко, както и да се търкалям по склоновете на Беласица. Най-лесно е да се стигне до него от пътя за местност Лопово. А самият път за щастие не беше толкова кален, каквито бяха мелнишките. До водопада има останки от някаква екопътека, но парапетите са изгнили и не трябва да им се вярва особено.От село Камена пък може да стигнете лесно до най-ниския водопад. Него посетих също, но не направих добри снимки. Докато се суетях в гората изведнъж дочух зверски гръмотевици и през малките пролуки между клоните забелязах огромна черна маса в небето, която идваше от към Македония. Фотографският ми нюх веднага ми подсказа, че това е бурята, която чакам от 2 години за да направя яки снимки при дъбчето над Рожен и тутакси зарязах водопадите, набързо се качих в колата и отпраших наобратно за Мелник. Още преди Петрич бурята ме застигна и удари с всичка сила, беше истинска стихия с всички екстри – порой, мълнии и ураганен вятър. Пристигнах пред Роженския манастир по класическия начин по асвалт :), където продължаваше да се сипе небивал порой. Викам дай да почакам да спре и после скачам в атака..та отворих една консерва боб докато си седя, да не минава времето на халос. И така както си ям гледам в огледалото на колата една огромна дъга. Беше толкова голяма и ясна, че само я мернах и веднага прикова погледа ми. Еее край… захвърлих консервата нанякъде в колата и набързо грабнах дъждобрана. Дъгата беше направо тройна и докато тичах нагоре по поляната до манастира започна лека по лека да изчезва. Ее мамка му, а на всичкото отгоре валеше още и трябваше да пазя и техниката, докато снимам, всичко ставаше много бавно…

Малкото парче от дъгата, което успях да хвана от високо.

Докато стигнах високите позиции над манастира бе останала една съвсем малка дъгичка от цялото чудовище, тъкмо щях да се сдухам от яд, когато погледнах в обратната посока….

Цялото разстояние до дървото от самия паркинг съм го взел тичайки с всичка сила. Спрях да снимам само за горната снимка, точно там и спря да вали, после търчах с опънат статив и апарата отгоре му. Когато излезнах горе на пирамидите, направо не можех името да си кажа, такъв спринт не помня да съм удрял в близките години.

Снимах наред във всички посоки, направо се въртях като пумпал, то не знаеш от къде да започнеш. Навсякъде се случваха различни неща, светлината беше невероятна, единствения минус бе, че всичко това се случва изведнъж навсякъде и се променяше много бързо.

Ореляк е потънал в облаци и красива светлина

От ниското поле край Петрич започна да приижда и мъгла.

За по малко от 10 минути направих повече снимки отколкото бях снимал в последните 4 месеца. След като слънцето се скри ми звънна Тишо, който току що беше пристигнал с неговата компания на паркинга пред манастира. Затраях си за залеза, понеже не исках да го дразня и пристъпихме към изпълнение на лагера за тази вечер. Тази вечер джипът ми не успя да издрапа по пътя до беседката. Заради пороя каналите се бяха изровили зверски и на едно място колата пропадаше заставайки наклонена на кантар върху двете си леви колела. Десните гуми се въртяха олекнали напразно във въздуха и понеже няма блокажи или лебедка, не успях да издрапам. Така се наложи пеша да се носи багаж и да се опъват палатки по тъмно, но пък сега се заформи компания от 5 човека и беше забавно.
Учудващо тази вечер не валя и капка, а на сутринта се излюпих още по изгрев и се качих на връхчето с люляците.

За съжаление слънцето не успя да пробие, но мрачното време също си имаше свой чар. Спомних си първата година, когато бях тук – нямаше нито едно облаче в небето и снимките ми се провалиха. Затова сега бях повече от доволен.

След люляците единственото което остана за снимане бяха детайли от пясъчните образувания. Интересно е да отбележа, че на снимките ми от преди две години те са малко по-различни. Явно ерозията тук е много бърза и след няколко десетки години хубавото дъбче ще падне надолу в пропастта. Наистина това ще е голяма загуба за българските пейзажисти 🙁

Вятъра и дъждовете са изваяли причудливи форми по пирамидите. Учудващо е как такива тежки скали успяват да се задържат на съвсем малка площ, без да паднат. Самата „скала“ е много ронлива и нестабилна, особено след дъждове.

Първоначално тук е било равно плато, но водата е прокопала канали, ръбовете са рухнали и са се образували пирамидите. Постепенно те се „стопяват“ като точно преди своя край са най-интересни като форма.

Остатъка от деня мина в обикаляне на пирамидите и в търсене на позиции за залез. След часове лутане из лабиринтите от пропасти и ръбове една здрава буря разклати решителността ни и в крайна сметка привечер бяхме над Мелник. Снимката със залез над града не ми се получи добре, ех ама какъв по-добър повод да се върна пак нали ? Но пък успях да прасна ей този облак с планината Славянка на заден план.

И така след това фото, реших че съм събрал достатъчно материал и отпътувах обратно към дома.

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂