По традиция в последния есенен ден правя едно снимане по залез, за да изпратя вече изминалата година. Правя го сега защото за мен новата година започва от този момент, в който денят започва да расте, а и честно казано хич не ми дреме за календари 🙂 Просто ежеденвието ми е свързано с преследване на изгреви и залези.

Последен залез за моята 2016та – язовир Пчелина и параклис Св. Йоан Летни.

Фактът, че живея в умерените ширини е благословия – в това се убеждавам през последните няколко пътувания зад граница. Да живееш на юг към екватора или някъде зад полярния кръг може да бъде доста подтискащо. За тези от вас, които не са били на параклисчето край Пчелина, горната снимка може да не говори толкоз, но през лятото фотографите сме свикнали да гледаме и снимаме слънцето залязващо пред параклиса. Дори аз бях изумен (въпреки, че съм го гледал доста в TPE ) от позицията му по това време на годината – на 90 градуса 🙂 . За да снимам класическата композиция с параклиса и слънцето в кадър ще трябва да почакам доста, докато се затопли 🙂 От северната страна на параклсичето, има огромна пропаст и тази снимка можеше да стане само с дрона. Та ето и отговор на всички защо ми е притрябвала тази играчка.

Започнах поста с думата „традиция“. Традиционно красив е и самия залез, учудващо, като се има предвид каква греда беше 2016 за мен в това отношение, (да се оплача) изглежда в края на годината късметът ми проработва все пак. Ето доказателството от миналата 2015та..

Най-късият ден от 2015та – залез на вр.Руй

И така, толкоз за последния залез, та честита ни новата фотографска година :). Ще се постарая да не ми е последния пост за астрономическата, ама знам ли ….