Както бе тръгнало за мен цяла година, очаквах да изпратя 2016та със слънчево време и голи поляни в планината. В последните няколко дни, обаче, времето се обърна наопаки, изпращайки ни една страхотна виелица, която посрещнах на х.Триглав.

В такива моменти не може да се снима много. Но когато успеете да извадите фотоапарата, снимките стават доста прилични. Още преди да е ударил студения фронт започваме изкачване от село Тъжа през Русалийския проход, като по план трябва да преспим на х.Триглав и на другия ден, ако времето позволи, да се качим до х. Тъжа. Още с навлизането в планината лошата прогноза за времето не само, че се сбъдва, но и виелицата надминава очакванията ни. Все още няма натрупан сняг и по норматив за 3 часа и след малко сме на х. Триглав. В гората се живее, но на открито едва стоя на краката си, поривите на вятъра са брутални. Пред хижата попадам на стадо коне, които ровят в снега в търсене на изсъхнала тревица.

Удивително е колко корави са тези животни. Докато аз едва съумявам да запазя равновесие, те просто си ходят наоколо и търсят храна.

Докато обикалям около тях, започват да си сигнализират и да се скупчват около мен. Осъзнавам, че съм нарушител и не им е особено приятно да се въртя около тях. Скоро те решават да се скрият в гората на завет, а аз отивам да се размразя в хижата. На хижа Триглав има нов хижар от миналата пролет. Това ми е трето идване тук и за първи път сварвам хижата работеща.

Настаниха ни в малка стая в новата сграда, която е наполовина построена. През нощта виелицата премина всичките ми очаквания, в добавка към вятъра дойде и обилен снеговалеж. Гледахме как снегът постепенно затрупва прозорчето на стаята, а на сутринта едва отворих вратата. Виелицата продължаваше и беше абсурдно да продължаваме към хижа Тъжа в това време. И така поехме наобратно – трима с два чифта снегоходки – избягвайте да правите това!

На хижа Русалка спряхме за да се размразим, буквално… От студа ръкавиците ми бяха станали като дървени, всичко по мен беше побеляло и обледенено. Хижарите ни обявиха за тотално превъртели и ни поднесоха нещо средно между чай и бира – на цвят и вкус. Приехме го без възражение, все пак беше и безплатен.
Понеже не ми се прибираше вкъщи и исках да се насладя хубаво на тази прекрасна виелица, (те нали са си рядкост у нас) реших да се пробвам с малко снимки на Копривщица, която ни бе по път. Попаднахме в уютно хотелче на най-якото място – мостчето, от което е гръмнала първата пушка по време на Априлското въстание. На сутринта виелицата продължава с нови сили дори и в самата Копривщица. Мостчето и къщите са засипани със снежен прах. Страх ме е да си мисля какво е на билото на балкана сега.

Поех нагоре към възвишенията над града, за да търся добри композиции за изгрева. Такива така и не намерих, само студ и още повече вятър. Направих една последна снимка и се прибрах посинял в хотела.

И така, зимата започна наистина обещаващо тази година.