И така, много мислих кое да е първото нещо, с което да започна тези ревюта. И един ден, докато си подреждах нещата в раницата, се замислих кой всъщност е най-ценният ми обектив? Или по скоро този, който най-много използвам. Или най-точно мога да го кажа така – ако трябваше да остана само с един – кой щеше да бъде. Истината е, че това е най-подценяваният от всички – туристическото зуумче EF24-105f4L, което ако нарека „обектив с невероятни творчески възможности“ много от вас ще се смеят. Понеже няма нито хубаво бокенце, нито пък някакви невероятни перспективи и светлосила, каквито би ви дал един 14мм/2.8 примерно. Да, обаче…

…..все пак той покрива най-ценния ви диапазон. И особено за пейзажи през деня, където светлосила не ви трябва, с него ще си направите 80% от снимките.
И така, първо да ви разкажа за моето обективче. Взех го преди 4 години, беше използвано още тогава и до ден днешен е най-старият обектив в раницата ми. Останалата ми техника общо взето се извъртя през годините. В началото го ползвах на Canon 1Ds, после резолюцията се вдигна на 22 мегапиксела с 5D markII, но все още се справя сравнително добре. Със „сравнително добре“ имам предвид, че не е най-голямата резачка в света, но без проблем правя печат до 1 метър по дългата страна. А аз съм малко капризен относно детайлите. В началото използвах само него, но сега на практика влиза в употреба сравнително по-рядко, тъй като предпочитам да нося твърди обективи, доколкото е възможно. В някои периоди на годината обаче, най-вече зимата и основно по планините, той ми е основен обектив, защото на практика ми спестява близо 2 килограма в раницата. Докато обикалях из Европа по време на Интеррейла можех да мина само с него и нещо широко, но сглупих и взех още три стъкла, за което после горчиво съжалявах.
Не на шега, понякога си завинтвам този обектив на апарата и цял ден си снимам, без да мисля да го сменям. Това разбира се има и слаби страни, но все пак вижте добрите. Двете снимки по-долу са направени от статив като единствената разлика между тях е, че съм навъртял ринга на вариото от единия до другия край. Сами може да се убедите колко различни са композициите и дори идеята в двете снимки. Сякаш са правени на различно място или от друга гледна точка. Малко обективи са способни да ви дадат тази свобода с това качество.

24мм на фулфрейм. Кадър от Канон 5д3. Широкия край често е напълно достатъчен за повечето ситуации, при които нямате нужда от много близък преден план.

105мм на фулфрейм – от друга страна пък дългия край е достатъчен за да се вземе някаква интересна композиция и да се сгъсти перспективата. От едната снимка до другата се стига само с едно завъртане на зуума…

Следващите два кадъра са правени с кроп- тялото ми Canon 450D. Понеже то има по малка матрица зрителният ъгъл на обектива изглежда по различен начин. Тук нещата изглеждат като при 39-168mm на пълен формат и се получава това…

24мм са доста по „тесни“ за пейзаж заради стеснения ъгъл при малката матрица. Именно затова не препоръчвам обектива за кропки.

…и дългия край 105мм (168 тук).

От горните две снимки се вижда добре, че най-хубавата част – а именно, че обектива слиза до 84 градуса по диагонал, се губи при Canon 450D. Гледната точка е абсолютно същата, сменил съм само фотоапаратите, като статива е непокътнат. Така че по-добре инвестирайте в подходящ APS-C обектив, ако имате подобно тяло. Може и други любопитни неща да ви направят впечатление – като например цветове и контраст при двата фотоапарата. Абсолютно всички настройки са еднакви, снимано е с Lee 0.6 soft grad за да изкарам детайл в небето. Цветна температура и всичко останало е абсолютно същото, снимани са през RAW и едновременно конвертирани с еднакви настройки. И все пак има видима разлика, но за това ще си говорим в друга статия 🙂

Малко за 24те милиметра
От опита, който имам до сега, съм забелязал една честа грешка, която се прави ако имате ултра широко стъкло (всичко което попада под 24мм е такова) –  да го забиете в долния му край, примерно на 17мм и да снимате само там цял ден, независимо колко тъп и скучен ви е предният план. Именно това нещо ще се научите да избягвате с 24мм. Толкова общо взето е полето, покривано от двете ви очи, като включим и част от периферното зрение. Навсякъде ще прочетете, че 50мм обектив се води нормален защото е най-близък до човешкото зрение. Всъщност това изобщо не е така, ъгълът на концентрираното зрително поле при човешкото око е около 43мм, но ако се включи и част от периферното ви зрение на двете очи, отива някъде около 24-28мм. Затова тази фокусна дължина е толкова сравнително лесна за вземане на добра композиция. Пробвайте, ако не ми вярвате 🙂
Това и широкия диапазон + сравнително приемливата цена ме кара да препоръчвам обектива на начинаещи. Затова и ви изписах всичко по горе.
От друга страна дългата му част от 105мм ми е достатъчна в повечето случаи за да сбия перспективата или да изолирам част от пейзажа. И така, откъм диапазон, това е един от най-универсалните обективи, които съм виждал. Има и такива аналози за кропка, тъй че, ако сте с кроп тяло потърсете от тях, просто си умножете фокусното по вашия кроп фактор на тялото. Също така има нова версия за пълноформатни тела, която е доста по-евтина, но върху нея нямам наблюдения.
Стабилизацията на обектива е полезна в случай, че ви мързи да мъкнете статив или да го сваляте от раницата. В случай че снимате от стативи, ще трябва да изключите стабилизацията, тъй като тя няма детекция за трипода и има опасност да ви омаже картинката. Тъй като аз снимам 95% от снимките си през триногата, тази екстра ми влиза много рядко в употреба, но признавам ми е спасявала положението на няколко пъти.

Предвид цената, на която може да намерите обектива по базарите втора ръка, получавате значително качество и доста стъкло за парите си.

Това чудо тежи цели 670 грама, което всъщност е нещо средно за пълноформатен обектив с по-стабилна конструкция. При фокусиране предният елемент не се върти, разбира се (оставаше и да се за тази цена), но при промяна на фокусното обектива мени дължината си. Изграден е от два сегмента, но тубусчето, което излиза навън е от качествена пластмаса и върви много плътно. След толкова години употреба моят ринг на зуума продължава да се върти доста плавно. Като цяло, до ден днешен няма значителни луфтове или зуум крипинг, характерен за евтините китаци или старите обективи като EF 28-135. Защитата от лоши външни условия се изразява в едно гумено уплътнение на байонета и още едно вътре в самия корпус, където се трият двата тубуса. Пробвал съм го в лек дъжд и не е имало проблем, но все пак е добре да го пазите защото конструкцията му не е съвсем затворена както на обективите с постоянна дължина.
Предният елемент е с диаметър 77мм, какъвто е при повечето Lки от този клас и светлосила. Стъклото на практика е 4,4X кратен zoom, с постоянна светлосила f/4, което граничи с невъзможното, поне за тези пари. Това е причината в него да има 18 лещи в 13 групи. Сложете му и модул със стабилизация и е учудващо наистина, че са го вкарали в параметри. Това го пиша специално за пикселоброячите, които ще мрънкат по-нататък в теста, когато резолюцията им се види слаба (а тя всъщност си е доста ОК) и ще нарекат обектива „слаб“. Резолюцията не е всичко, но ако държат винаги могат да си купят 5 твърдака по половин кило и да си снимат с тях 🙂

Преди да продължите нататък, първо погледнете теста на обектива във Photozone.de, ако все още не сте го направили. Това за да добиете представа за физическите възможности на стъклото. Аз, от своя страна, ще се опитам да ви дам представа за това, как се случват нещата в реалния живот, защото всъщност това ви дава заключението. Все пак ние не снимаме в лаборатория срещу мишени и не снимаме с чисто нови обективи, върху каквито са по повечето ревюта в интернет.

Резолюция. Това естествено е едно от решаващите неща, когато избираме обектив. Просто защото за разлика от другите недостатъци, тук оправия с обработка почти няма. Направил съм кадри на 4 фокусни позиции и 4 различни бленди срещу обичайния критерий – клони на дърво и треволяци. Смешно е, но всъщност в практиката до сега не съм снимал таблици с резолюция, а именно дървета, треви и стени, затова те са ми критерия. Всеки си има някакво понятие за острота, а който няма нека пак погледне диаграмите във Фотозоне.
Основната цел на тези кадри е да се види не само остротата, но и дали има така нареченото изместване равнината на обектива – field curvature. Забелязал съм, че този недостатък може да се появи например при безкрайност, но при фокусиране на 1 метър да нямате никавки проблеми и обратното. По принцип този дефект се проявява с по-меки и остри области по кадъра – тоест имате различна острота. Причината е различният фокус по равнината.

Фокусиране на безкрайност

24мм  – кроп на 100% от средата на кадъра.

Виждате, че е доста трудно да се направи разлика на око при резолюцията в центъра. Ще ви подскажа първият кроп е на f4, вторият на f8.

Тези два кропа са от горния ляв ъгъл на снимката. Определено тук може да се познае – първия е на бленда 8, втория на 4. Трудно е при малките размери на снимките в блога да кача по-голям семпъл, но от това което видях разхождайки се по кадъра, резолюцията просто пада по краищата и е равномерно в двете половини, тоест фокусната равнина си е ОК. Само ще спомена, че е напълно нормално краищата да са по-меки при вариообективи, особено на отворена бленда.

Фокусиране на 3 метра

Следващите снимки са направил срещу стена на 3 метра. Фотоапаратът е възможно най-перпендикулярен към стената, за да си проличи изместената фокусна равнина (ако има такава разбира се 🙂 ). Конвертирани са в Jpeg с Camera raw без корекции.

В заключение ще ви кажа, че съм печатал без проблем този кадър с левурдата на метър дължина по дългата страна и 240dpi и смея да твърдя, че качеството беше изключително добро. Естествено има значение и това, как ще си обработите снимката и как ще я представите за печат.

Винетриране. В теста на обектива при немците се споменава за силно винетриране особено на 24мм и отворена бленда. Тъй като аз реално никога не използвам тази настройка, освен при заснемане на събития или портрети, това не е било проблем за мен. Напротив, дори често ефектът ми харесва и се е случвало да го засилвам при постобработката. Ето ви една идея за какво иде реч….

Винетриране, най-лошия сценарий – 24мм/f4

Хроматични аберации. Този досаден дефект, който за щастие вече е много лесно поправим, присъства предимно в широката част на диапазона около 24-30мм. Все пак обективът е доста по-добре коригиран от EF 17-40f4L. За да се отървете от аберациите, просто снимайте в RAW и при обработката активирайте автоматичната функция за корекция на Photoshop или Lightroom. Проблемът изчезва на 100%.

24мм

F4

F8

F11

Малко необичайно, но със затваряне на блендата проблемът се увеличава. Ето го коригиран с автоматичната функция на Camera RAW..

F11 – с един клик на мишката проблемът изчезва.

50мм
Показвам ви само един кадър на бленда 8, понеже на практика няма разлика между трите подобно на горните. Имайте предвид, че последният кадър горе е с корекция, а следващия не. Просто не се налага

На 50мм обективът е добре коригиран. Не само аберациите, но и останалите му характеристики са най-добре тук. Типично за вариообектив той е най-добър в средата на диапазона.

Дисторсии. Това е едно от най-досадните неща, с които съм се сблъсквал до сега. Особено при снимки на пейзажи с равен хоризонт или архитектура това може да ви скъса нервите. Типично за всички вариообективи и този си има своите проблеми, особено на 24мм. Все пак са сравнително слаби и отново може да ги коригирате в обработката. Минус е, че това ви яде от резолюцията, времето и нервите.

Спор няма, линиите на БДЖ са криви, но чак толкова не. Все пак снимката се оправя лесно във фотошоп.

Експлоатация

В периода на употреба (4 години имайки предвид, че е закупуван втора ръка) с обектива съм имал два проблема. Първият беше козметичен – падна му червената гривна. Просто така от самосебе си. Това съм го виждал при поне 5 други бройки на приятели. Всичките падат просто така, явно има някакъв фабричен дефект и обикновено рингът, който е само за декорация се откача без да е удрян изпускан и т.н. Това, разбира се, не пречи изобщо да си снимате и по никакъв начин не влияе на изображението. Аз моята гривна просто я лепнах обратно на мястото и забравих за проблема.
Вторият проблем е, че след продължителна употреба лентовия кабел на модула с блендата се протрива и прекъсва. Апаратът дава Err 01 и не може да снимате. Това се случва с много от обективите на Канон (и не само на тях) особено по-обширните зумове заради движението вътре. Ремонтът ми струваше 250 лева в специализиран сервиз. Това включваше и пълна профилактика на останалите неща, които се движат. След него обектива си снима абсолютно както преди и не съм имал никакви проблеми вече две години, но е много важен човекът, който ще ви го направи. Ако ви се случи, не се опитвайте да го поправяте сами, вътре в това чудо е един истински ад от малки чарколяци, които трудно ще върнете по местата.

Алтернативите

И накрая естествено идва големият въпрос с алтернативите, които може да си купите. Първо, според мен този обектив не е добра идея за кроп тела. Ще ви дойде тесен. Вместо него може да си вземете ЕF-S 18-135STM или пък EF-S 15-85, както и конкуренцията от Тамрон и Сигма. Що се отнася до фулрейм, може би най-добрият алтернативен вариант е Canon 24-70/2.8. Тук обаче ще ви кажа едно – често се прави грешка да се сравняват тези двата. Лично аз смятам, че употребата на един 24-70 и то светъл е по-скоро за репортажи на събития и е съвсем различна от туристическия 24-105, който е по-скоро за мъкнене в планината или за път. За статични обекти е по-добре вариант със стабилизация, за движещи се (хора по събития) е по-добре да имате по-голяма светлосила. Нито единият, нито другият обектив ще ви направят хубаво боке, подходящо за портрет, затова най-добре инвестирайте в един малък 50 или 85мм твърдак. За пейзажна фотография и природа по подходящ е 24-105/4 и аналозите му, за репортажи като сватби, балове и вечеринки по-добре е 24-70/2.8.

Моето мнение

Положителни страни
– въпреки че не е евтин в магазините, може да го намерите на добра цена и много малко употребяван в базарите – втора ръка. Това е така, защото обективът се води „китов“ на фулфрейм телата на Канон и е много разпространен. За цената си смятам, че качеството на изработка е много добро, особено като се има предвид как са надули цените на новите обективи.
– теглото му е несравнимо с това на 4 твърдака
– няма нужда да сменяте обективи постоянно. Това ви дава бързина и ви пази матрицата от боклуци
– стабилизацията го прави още по-подходящ за ежедневен обектив

Отрицателни страни
– това, че не го сваляте от апарата ви прави мързеливи и не ви помага да мислите докато снимате.
– все пак ф4 е малко за нощна фотография 🙂 Пък и качеството на 24мм и отворена бленда куца за печат.
– дисторсиите, които прави на 24мм са малки, но все пак се виждат – например при архитектура. Това ми е бил единствения проблем за сега. Оправя се, но е досадно.
– техническият проблем с лентовия кабел си е кофти. Ако търсите такъв обектив, вземете си колкото се може по-нов, или отремонтиран. Освен, че се изръсих за ремонт, нямах обектив цял месец.

В заключение мога да кажа, че обективчето е супер и продължавам да си го ползвам с кеф, макар и по-рядко напоследък. Причината за това е единствено, че снимам по-често с твърди стъкла, които са и по-светли. Безспорно тогава и резолюцията е най-добра. Въпреки всичко, винаги ми е под ръка и е много удобен, когато се наложи да мъкна само един обектив и имам лимит на теглото и обема. Това все още си е перфектния обектив за пътешествия. И ако разгледате снимките в галерията ми, ще се убедите колко е полезен. Това, че се наложи да му правя ремонт беше досадно, но истината е, че след това си снима перфектно, а не е като да не съм го използвал и преди.
В бъдеще ще се постарая да направя сравнения на оптическите му качества с други аналогични стъкла и да ги публикувам. Ако на някой му се намира новия EF 24-105mm f/3.5-5.6 IS STM или пък някой 24-70, нека ми пише. Ще е интересно за всички да видим едно безпристрастно сравнение.

И за финал ето 5 от най-добрите ми снимки правени с този обектив:

Горска приказка – Canon 1Ds + 24-105f4L @ 35мм / iso 100/ 2,5sec/ f16, Hoya HD polarizer.

Есен край морените – Canon 5D mark II + EF 24-105f4L @ 105mm/iso 100/ f13 /2 sec/ Hoya HD polarizer

Parasomnia II – Canon 5Dmark II + EF 24-105 f4L@ 105mm/ iso 2500 / f5,6 / 30sec.

Утро на Безбог – Canon 1Ds + EF 24-105 F4L @ 24mm/ iso 100/ 1sec/ f14, Lee 0.6 grad

Magic Hour – Canon 5D mark III + EF 24-105 f4L @ 65mm/ iso 100/ 1/100 / f13

Ако публикациите и снимките в сайта са ви допаднали,моля заповядайте в моята фейсбук страница, където публикувам нещо почти всеки ден. Там може да намерите повече информация, GPS тракове или просто да коментираме фотоси 🙂