Измина някъде около месец и половина без да извадя фотоапарата от шкафа.Чудех се какво да снимам,то всичко беше едно такова кафяво,гадно..Най-после падна първи сняг,докато се наканя той взе,че се стопи,после по празниците валя още малко и се замъкнах на Витоша.

По пътя за х.Кумата спрях само на сечището при Офелиите.Просто не можах да се сдържа при вида на тази поломена гора,която от малък помня за най-гъстата в цяла Витоша.

В сайта на ПСС бяха обявили 15 сантиметра снежна покривка на Алеко.Тъй като това си е горе долу малко над глезените,реших да не се товаря със снегоходки.Това беше огромна грешка,която повтарям 3 пъти за една година.Оказа се че на ПСС са им криви сметките и щом излязох над горския пояс започнах да затъвам до кръста в сняг.Смеех си се на акъла,на практика откакто ги имам тези снегоходки един път май съм ги използвал,а са ми трябвали почти винаги.Отне ми един час да се замъкна на по-високо място,от където да имам добра видимост.На Витоша е малко кофти за снимане тъй като билото и е много плоско и на практика горе няма почти нищо интересно.Облите връхчета се извисяват с по 150 метра над платото и горе прилича по – скоро на бяла пустиня отколкото на планинско било.В един момент се оказах на нещо като превалче и 10 минути се чудех на къде да тръгна,че да намеря нещо интересно.
Докато чаках слънцето да се скрие зад хоризонта,си мислех колко по-лесно ми е да правя всичко това през лятото.Температурата беше около -14.От раницата извадих един банан и го изядох,въпреки че беше почти замръзнал.

За разлика от лятото сега най-хубавите цветове се получиха след като слънцето се скри напълно.На запад се оцвети в оранжево,което постепенно преминаваше в лилаво на изток.Всичкият сняг около мен отразяваше цветовете на небето и белият баланс на фотоапарата се побърка тотално.

В ниското се виждаше Люлин планина,а от някъде постепенно прииждаше мъгла,която сякаш изяждаше всичко по пътя си.

Щъках като идиот насам натам търсейки някакъв по-интересен преден план.В края на краищата намерих само разни борчета.

След като светлината намаля съвсем,оставих фотоапарата на няколко минути експозиция.

Стана ужасно студено и реших да слизам към колата,която бях оставил на половин час път.Докато пропадах в снега наобратно,реших отново да се върна за залез някъде по билото.Но този път твърдо ще се въоръжа със снегоходки,по-топли дрехи и термос с чай. 🙂