Въпреки всичките ми закани и планове,тази година отново тярбваше да си седя близо до София в един от най-готините моменти за снимки през годината.Разбира се не е задължително да изминете стотици километри за да направите хубав кадър.В продължение на една седмица направих няколко турчета до Витоша,за по 2-3 часа,след лекциите в университета.Удивително е колко драстично може да смените средата си само за 30 минути…..

Първото ми качване беше до Дендрариума.Едно място,което пренебрегвам в продължение на повече от 10 години.Усешането да съм на непознато място,беше засилено и от гъстата мъгла,която беше обхванала цялата планина.

Дендрариума въсщност е район,на който има изложени интересни растения в уж естествена среда.Навсякъде има изградени алейки с пейки,всяко интересно дърво е обозначено с табела.Също така има и две малки езерца.Предвид това че тук е доста посещавано в почивните дни,беше учудващо чисто наоколо.

Тръгнах по алейките.Есента тъкмо настъпваше,наоколо се беше настанило онова меланхолично спокойствие,типично за този сезон.

След като ми омръзна тук,поех нагоре по пътя към Златните мостове.

На някои места есента беше настъпила с пълна сила.На някои склонове обаче си беше все още зелено.Мъглата този път ми свърши доста добра работа.

Няколко дни след това времето се проясни.Отидох до Боянското езеро,което беше следващо в списъка ми.Трудно е да се опише колко красиво място е по това време на годината…и е толкова близо до мръсната София.

Всъщност това е един малък гьол.Изкуствено направен,има нещо общо с водоснабдяването на квартал Бояна,ако не се лъжа.Наоколо има доста боклуци,вече съм убеден,че те са задължителни към един воден басейн от този род.Вода вътре може и да няма,но боклуци винаги има в изобилие…

Когато стоите някъде из София и погледнете планината,може да се зачудите – къде ли точно се намира езерото?Склоновете и изглеждат прекалено овални и стръмни,подобно на вулкан.Мда ама езерото всъщност е доста малко.А и погледнато от неговите брегове склоновете наоколо не ми се виждаха никак стръмни.Което и беше гадно в случая,не исках да хващам небето при тези снимки.

И тук и предишния ден когато бях на Дендрариума не видях жива душа.Това беше много добре,като си помисля колко страшно става през уикендите.Като стана дума за Дендрариума,отново се отбих там след Боянското,но направих само няколко снимки.Докато правех долната снимка,забелязах група мангусти,които бяха видимо заинтересовани от гумите на колата ми,след което се поинтересуваха от мен.Какво правеха тези негодници тук,можех само да гадая,но си обрах крушите преди да оберат мен.

Имах идея да снимам отделни дървета…как да ви обясня такива цветни ама да не са в гора.Обикновено като правя някакви снимки винаги имам някаква идея в главата си.С Витоша винаги е лесно,просто си я знам много добре и знам къде какво да търся.Сетих се че по-самотни дървета има на поляните над село Железница.Един прекрасен слънчев ден се замъкнах до там….

Просто се разтъпках наоколо по пътеките.Беше неделя и фрашкано с хора,сякаш бях в някой мол.

Реших да се поразходя по хоризонталата до Бистрица.От деца и викаме така на тази пътека,защото е с минимална разлика в денивалацията.Всъщност тя обикаля цялата Витоша,преди я минавах за един ден с колело – 100 километра,ако не се лъжа.Сега се озорих да стигна пеш от Железница до Бистрица….

По пътеката трафикът беше като на Околовръстното в неделя вечер.Баби и дядовци с бастуни и без,млади хора с деца и без сновяха напред назад по пътеката.Почти всички от по-младите носеха бири двулитровки в ръка.Не случайно в дебелите книги за оцеляване пишат,че хидратиран организъм в планината е предпоставка за справяне с повечето трудни ситуации.

Нещо не е наред с тази снимка нали?Абе и аз все така си мисля,че е наклонена нещо,ама не мога да се сетя ня коя страна.Опитах се да я въртя ту на ляво ту на дясно,та да я изправя,но беседката и езерото някак доста си противодействат в посоките.