Тази година едно от първите ми скитания с фотоапарат беше до пещера Проходна.Докато се ровех в нета някъде прочетох – 262 метра дължина и 40 височина,през нея дори прелитал и малък самолет.Още с пристигането си забелязвам тези дяволски очи,които ме гледат зловещо от вътре.

Пещерата е наистина огромна,дори най-широкоъгълният ми обектив не може да обхване свода и земята в едно.Успях като правя панорами от 5-6 кадъра вертикално.

В сърцето на пещерата е източникът на светлина в онези страшни „очи“.Две грамадни симерични дупки в тавана пускат слънчевата светлина и се проектират на стената отсреща.За да видите тази гледка трябва да сте тук или през ранна пролет или късна есен.

Опитах се да вкарам и човек в композицията за да придам идея за мащаб.Както виждате той почти се губи в снимката.Докато сновях под огромната скална маса светлината от очите секна изведнъж.Когато си показах носа навън от пещерата забелязах тези нереални облаци в небето…

…малко след това заваля и провали плановете ми да обходя района.
Разбира се,няма смисъл цялата тази работа,когато човек се отказва лесно.Навих се да дойда отново тук още тази година и това стана преди седмица.Този път всичко беше толкова различно от предния – зеленината наоколо се прошарваше лекичко в очакване на есента и наоколо кипеше от живот.
Също както предният път тежки облаци са налегнали цялото небе.Няма никакъв признак,че ще се разкарат този ден,но поне от тях не вали.

Кaчих се първо до Пещерния дом,който се намира над дефилето.Отсреща се вижда лудницата на Карлуково,погледната така ми прилича на почивна станция.Лудите днес са ги пуснали на разходка,виждат се няколко фигури по хавлии които щъкат около сградите.
Разбира се и този път не си носех книжката с печатите (едно от нещата които придават смисъл на живота ми :)) и направо умрях от яд.По ръба на скалата може да се отиде на отсрещния край,но трябва да се внимава – на няколко места видях дупки (понори) в които спокойно може да се затрие човек.

Светлината наоколо е перфектна.Обичам мръчкаво време,тогава мога да си обикалям по цял ден и да си снимам спокойно,небето също е интересно.

Вижда се,че тази година есента се готви да премине по различен начин.В средата на септември се открояват отделни червени нюанси,но също така всичко останало е зелено.Както си обикалях по ръба,забелязах някакви пичове да опъват едно въже за бънджи скокове точно над свода на пещерата.Една група индийци се мотаеше нервно,а около тях стояха две жени и се опитваха да ги увещаят да скочат.Застанах на ръба,нагласих си фотоапарата и зачаках.Докато кандърмите продължаваха и ги убеждаваха че е супер безопасно,забелязах човека отдолу,който трябваше да посрещне скачащия.За разлика от тези горе,той нямаше никакъв инвентар,със себе си носеше само стек тоалетна хартия……
Накрая убедиха един да се изметка,тъкмо реших,че и аз бих скочил и видях как се усуква гръбнакът на човечеца.

Изподрах се стабилно в храстите,докато стигна следващата позиция.Намира се на скалата между пещерния дом и свода на пещерата.

Гледката към дефилето си заслужава някой път да се изчака за залез,но днес едно беше сигурно – слънцето нямаше да се покаже.Направих една панорама ей така информативно,може да я видите тук.

Поглед към пещерния дом…

Започна да се свечерява,около мен вече не се виждаха никакви хора.Стига толкоз си казах и аз,на слизане към пещерата попаднах на тези цветчета в гората.Много ме хвана яд че не си нося макрото.

В пещерата животът кипеше на макс.Някакви пичове даже си бяха заформили огромен бивак с огньове.Хвана ме яд че не мога да остана и да преспя тук…