Този сезон е сезон на сбъднатите мечти отнасящи се за планински преходи.Две седмици по 4 пъти на ден проверявах( молейки се за суша)  прогнозата за времето,което си беше леко скапано за планина без да предполагам,че по късно именно в Рила ще ми иде да умра от жега.

Много снимки гледах из нета и Google earth, постоянно се ровех в разни глупави форуми  за хижи докато накрая реших  къде точно да отида.Този път идеята беше да снимам сериозно,не само да си скапвам краката от ходене(както и стана отново),но какво да се прави опитът взе да си казва думата.Другата разлика е,че този път си имах и компания от две дами и играех роля на планински водач.Както и да е прехода беше донякъде съобразен с тях..е признавам не достатъчно.

Снимки се правят само по залез и изгрев особенно през Юли месец.За това беше нужно да се спи на точното място.Исках да снимам езеро,а за онези 7 езера в Рила дето всички ги знаят и на които всеки ден се изсипва цяла армия ентусиасти не исках и да си помисля.Така изборът се падна на Страшното езеро на което има и едно заслонче – колко удобно.Знам заслоните са за спешни случаи,но по това време на годината хижите са маалко попрепълнени особенно около Мальовица.

От ЦПШ през хижата до заслона го минахме без да се спира много много,не снимах,то нямаше и какво да се снима толкова – общо взето скука е по тази пътека.Проблема беше ,че на следващия ден не исках да ходя пак до хижата а да мина през заслона на БАК и направо от там на Втора тераса.След като си оставих багажа на Страшното езеро тръгнах сам да проверя каква е работата с този превал който трябваше да се премине до Орловец и накрая като го поразгледах от близо твърдо реших да не подлагам дамите на това приключение,исках те да останат с приятни впечатления от престоя в планината(беше им за първи път в Рила)
Айде пак на езерото,хапнах,огледах и то си стана време за снимки.

По време на залеза в езерото се образуват причудливи отражения…

а заслонът е на страхотно място точно до брега…

наоколо се извисяват канарите на трите Купена

накрая слънцето се скри и побързах да се се прибера в заслона докато още имаше някаква сетлина…

Прибрах се в къщичката и наново огледах  като осветих с челници и фенери навсякъде.Противно на общото мнение доста добре изглеждаше,даже ми се стори по-добре от някои хижи.Някой преди нас дори го беше обработил с препарат против буболечки, чиито наполовина пълен флакон намерих на масата.Нощта мина абсолютно безпроблемно, а на сутринта пак поснимах малко преди да тръгнем.

Поглед на север към Витоша..

Нов ден започва и над яз.Искър..

..и някой сякаш сложи червени шапчици на Купените.

Оправих хубаво леглата в заслона и подредихме,хареса ми как го заварих и исках следващият след мен също да се зарадва така.За да се избегне онзи превал при БАК,трябваше да се мине през х.Мальовица и от там през върха до х.Иван Вазов в която имахме резервация.За кратко време минахме скучната пътека с клека обратно.Пред хижата видях табела на която пишеше  – „Иван Вазов – 5ч” Тадаа… умножих това по нашият коефициент на размотаване и добавих допълнително коефициент за 15-20 килограмова раница след което се получи нещо от порядъка на 10часа.Малко  се попритесних за дамите,но те ме увериха,че не било проблем и след час и нещо бяхме на Втора тераса.От там следваше изморително качване до върха,толкова се притесних за голямото разстояние което оставаше,че не се сетих и една снимка да направя докато не стигнахме Елени връх.

Еленините езера

Предишното ми идване тук завърши с провал – стигнах само до езерата,а сега гледах учудено задната част на в.Мальовица на която можеше да се направи цяло футболно игрище и нямаше нищо общо с това,което се виждаше от ЦПШ и хижата.

ЦПШ  и хижата в долината на Мальовишка река

След почивка на върха настъпихме газта към Иван Вазов.Пътят в началото минава по билото и сега виждахме целта за следващия ден – Рилският манастир.Много красива е тази част на Рила откриват се невероятни гледки навсякъде долината на манастира,назад към Мальовишкото било,напред към Урдините езера….

На Додов връх(където с разочарование разбрахме ,че не е кръстен на птицата Додо) има паметна плоча на Никола Додов – голям планинар и човекът направил първата релефна карта на Рила.От този връх последният от поредицата до тук се виждат също прекрасни гледки във всички посоки.Олекна ми,че няма да качвам повече върхове.

Рилският манастир и резерват Риломанастирска гора на преден план.

От тук пътят навлиза в така наречената от Вазов рилска пустиня..,личи се че е писател човекът, по-точно наименование на товя място не може да се даде.Заравнено с обли възвишения на места,малко наподобяващо на билото на Витоша,но доста по голямо и голо,растителността беше подобна на ливадна с ниска трева.Нявсякъде беше осеяно с малки рекички като канали и между тях сновяха пасящи коне и крави.Единствено животните бяха момента разграничаващ това място от пустинята…дори водата се вписваше някакси в пустинния пейзаж.Тука вече идва умората,а трамбоването през иначе равния,но дълъг път до х.Вазов отнема доста от силиците, пък и  накрая има участък в който виждате хижата и ходите към нея близо час без да се приближавате видимо.

Интересна хижа е тази,определено много ми допадна романтиката в това място.Няма пътища само пътечки до тук,дори тока си го правят на място – сами.По пътеката преди хижата видях една дупка от която изведнъж изкочи една дебела тръба –  там хижарят Венци оправяше някакво спукване.Обясни ми,че по тръбата минава вода която задвижва малък генератор в кантончето до хижата и така си правят ток.На хижата имаше доста народ предвид,че е доста отдалечена от всякакви по достъпни места в планината,но въпреки това ни настаниха в една стая с 15 легла в която си спахме само ние.Персонала наистина е на ниво,същото се отнася и за чистотата,противно на това което пишеха „туристите” в глупавите форуми за хижи.Има едно усещане на това място за отдалеченост и изолираност от цивилизацията което не може да се опише лесно с думи.Когато слезнах в столовата и попитах има ли нещо различно от вода за пиене,Венци ми посочи с пръст един стек Фанта и първото нещо което си помислих беше..Абе как по дяволите си успял да качиш това тука?След това влезнах в кухнята и видях голямата тежка газова бутилка  същата каквато имах аз в къщи и определено не му завидях на този човек.После той ми посочи един мургавелко който стоеше пред  хижата с няколко катъра и ми обясни как стоят нещата,разбира се не очаквах да носи всичко това на гръб(както прави Сашо –хижарят на х.Камен дел на Витоша между другото), но това с конете си беше мъка братче.След тези размишления цените не ми направиха впечaтление,а Фантата беше най-вкусното нещо което бях пил до сега през живота си.Ядох една зеленчукова супа,понеже исках да запазя живота на околните спящи в стаята,a от лещите и боба по хижите се пърди страшно много за това ги избягвам.

Изобщо не мина през акъла да снимам тази вечер.Пред хижата се вихреше купон от едни чужденци които сновяха навсякъде и жмулеха яко чай с ром,цяло денс парти бяха спретнали.Общо взето повечето хора в Рила по това време бяха чужденци,като се разминех с някой му казвах Ей здрасти!  той ми отвръщаше с Жждравей! или Добаал ден! или смотолевяше нещо там притеснен ,че не може да ми отвърне.Няма лошо те са пичове чужденците,поне не псуват като онзи явен български провинциалист с бели маратонки който ругаеше хижаря за дето е сложил стълби,а не асансьор до втория етаж понеже „оти” си бил трошил краката по баирите „целийо”ден и сега го изтезавали за финал.

На сутринта към 5 часа водих огромна борба с тялото си карайки го да се отлепи от леглото.Накрая се измъкнах тихо от хижата и  започнах да снова и оглеждам наоколо.Само конете си бяха там,пасеха си, а всичко наоколо беше изчистено,от снощното запиване нямаше и следа.

в това кантонче се намира генераторчето за ток

хижа Иван Вазов

Конските самари чакат новия работен ден

Повъртях се малко и  поснимах надвиснал върху една скала пред  странните погледи на колоната туристи сновящи към кенефа.Уникално място е тази местност и хижата,определено ще дойда пак тук живот и здраве,особено готино ще е през пролетта.

Събудих все още спящите момичета правейки се на отговорен професионален водач укорявайки ги за проспаното време. Напълнихме вода на макс и айде към Рилския манастир.Първоначално прехода до там е добре,през равнината на билото докато не се стигне възвишението преди Граден кладенец.

От там надолу започна самия ад.Четох аз по разни пътеводители,че това бил тъп преход,но не се споменаваше жегата.Не предполагах,че на тази височина в тази планина в 10-11 сутринта може да пече така,а слънцето беше адски силно.

Пътеката подсича връх Баучер и постепенно слиза надолу като вместо гора се появява само по гъста трева и шубраци а жегата расте в геометрична прогресия.Толкова беше обрасло,а наоколо всичко жужеше от насекоми,не вярвах на ушите си какви шумове се носеха наоколо из треволяците.Момичетата допълнително напрягаха обстановката като изпищяваха от време на време заради някоя оса или друга голяма буболечка кацнала по лицата им.Почти цялото било се слиза така в тази адска наклонена и обрасла поляна пълна с всякакви бучащи гадини,а в нагорещеният въздух наоколо се носеше тежката миризма на сушени билки и изгорели сухи треви.Влизайки в гората накрая имах чуството,че минавам под студен душ разликата беше поне с 10 градуса по- хладно в сравнение с поляните. Така през гората след 30 минути спускане пътеката изведнъж излиза на паркинга пред манастира.Долу жегата беше нечовешка въпреки,че се опитах да се изкъпя в една от чешмите на двора това не ми помогна много.На връщане за София при Дупница термометърът показваше 40 градуса и се зарекох никога повече да не минавам по този маршрут.Един час по-късно пък вече планирах да мина през есента по другата пътека от манастира нагоре която е и по-стръмна и излиза под в.Мальовица……