Снимките в този пост са от една дълга извадка във времето – някои от тях са от първото ми посещение по тези места през есента на 2009та година.Тогава не съм побликувал нищо, поради простата причина, че изкарах само няколко кадъра.В началото на тази есен отново бях там и хъка мъка направих още 3-4, та се заформи и тази история 🙂 Освен, че ще ви покажа разни снимки от архива е интересно да се види и разликата в пейзажа през годините – снимките са правени на един и същи ден от месец октомври.

Тази година есента ни изигра лоша шега.Освен, че се превърна в зима и остави доста хора без ток, тя е на път да остави мен без снимки. Преди голямото застудяване за късмет реших спонтанно да мръдна за реванш до екпотътеката при село Банкя. Намира се до град Трън и логично първо отидох до ждрелото на Ерма. Светлината беше куца и този път отново си тръгнах от там без да вадя сериозно апарата.

Самата екопътека е доста смотана и къса. Най – интересното място е горе при скалите, много е обзорно.Когато се качвах, гледах дърветата наоколо и си представях какво ли ще е в Балкана през следващите 2 седмици….

В Трън имаше някакъв празник и стотици хора се бяха хванали да играят хоро.Навсякъде цвърчаха кебапчета, разни цигани продаваха захарен памук и анцузи, страшен цирк беше.Изнизах се набързо и поех към близкото село Банкя.То се намира буквално върху границата, браздата минава непосредствено зад някои от къщите.От тук започва една много приятна екопътека към ждрелото на река Ябланишка.В началото се върви през кекава горичка…

Тази година есента закъснява, всичко е зелено.

Готиното е, че няма досаден баир, както е при Ерма.

Ето така е изглеждала госрката постеля тук преди 2 години. Колкото и да се опитвах сега не открих нито една гъбка.

Скоро след като се излезне от гората започват мостчетата. Подобно на всички останали екопътеки, на които съм бил и тази се разпада невероятно бързо.Някои от мостчетата обаче са все още запазени и може да се минава смело по тях.

Горната снимка е правена тази година, а следващата през 2009та.

На отрсещния склон всичко е било окапало преди две години.Сега храсталаците бяха в най-хубавите си цветове.

Ждрелото е невероятно тясно и малко.По скоро е като малък макет на ждрелото при река Негованка.Да се снима на такова място си е истинско предизвикателство.Горе по склоновете е същинска джунгла….

…долу в дъното на пропастта, снимащият трябва да се бори с нечовешки контраст на светлината.Решението е да не се хваща небе…не, че се вижда и много от него де.

Листовъртеж – снимката е правена през 2009та.

Мястото с това малко водопадче е разбира се най – готиното от цялото ждрело.То също много наподобява умален макет на Негованската екопътека с нейния водопад Момин скок.
Следва стръмно изкачване и се озовавате над самия водопад. Мостчето се клати застрашително докато снимам…

Нагоре става все по тясно, интересно как ли ще изглежда това място напролет след силен дъжд…

Пътеката продължава по тези мостчета които се виждат на горната снимка, след което се качва по склона и се губи в шубраците.Реших, че няма смисъл да я търся и се върнах да направя още няколко снимки от по – високо.

И така с това пътуване започна една дъълга серия от фотоекспедиции, които бяха доста щателно планирани още от септември.Природата обаче за сетен път ме излъга, няколко дни след като снимах горното, бях на Витоша и газих сняг до колене, а дърветата бяха все още зелени. В следващите две-три седмици някои от плановете ми пропаднаха. Навъртях близо 3000 километра в обикаляне, но за това в следващия пост 🙂