Минаха се два месеца от предишното ми захождане насам.По принцип бях планирал да снимам на Широка поляна от доста време и понеже още нямаше пъстри цветове по дърветата,реших че от сега по-подходящ момент няма.

Гената се оказа навитак за това приключение и се разбрахме за среща на Доспат.
Доспат се оказа доста скучен язовир,и решихме че по-добро от Широка поляна няма.За пръв път тук дойдох миналата година на първото ми фотоприключение изобщо…тогава липсата на високопроходим автомобил ме разубеди да обикалям и се задоволих с една единствена снимка.

От хилядите летовници сега нямаше и следа,зловеща тишина тегнеше над водата.Картината отново ми напомни на Беглика преди година и половина.

Хензел или Гретел…може би,но пъровото което ми хрумна,беше мисълта да преспя вътре.За жалост не се побрах.

Навсякъде,където има сгода са построени кейчета,тоалетни,бараки,масички…..Взехме,че се възползвахме от тях – барачките служеха за подслон на багажа,а кейчетата къртехме за подпалка на огъня.Със злобни усмивки на лице поломихме няколко от тях и след като запалихме огън се заехме със залезчето…

С падането на нощта си става хладно дори през лятото,а сега направо си беше мразовито.Без огън някак не си ги представям нещата,сврях се в палатката и заспах като пън.На стуринта ощраках същите места,които бях снимал по залез,но всичко беше много по-различно.

От мечтаните изпарения почти нямаше и следа.Вятърът беше отвял и малкото,които имаше на отсрещната страна на язовира.

Ако бях сам може би щях да остана цял ден на това спокойно място и да чакам следващия залез.Сигурно просто щях да си чета книга под някое дърво и по някое време просто щях да се преместя на друга позиция за снимки.Но пък това е бонуса да имате компания,с Гената решихме че е по-добре да поснимаме на Батак.Разбира се следваше преминаване през онзи Доспатски проход – или още известен като „прохода на дупките“.По едно време се учудвах как гумите на колата са все още здрави…..
Ок стигате до яз.Батак и там установявате,че половината от него не става за снимане,понеже се строят ултрагрозни сгради по бреговете.

Общо взето тези дървета бяха най-интересното нещо,което си намерих през деня.През това време Евгени се занимаваше да снима около някакви коне.Не че имам нещо против конете,но дърветата поне не мърдат.Снимах ги от всички възможни ъгли – отгоре,отдолу,ляво дясно.Гъзих се половин час,накрая застанах на челна стойка почти,но сега като ги гледам само две снимки ме грабват…

Интересно е как понякога след залез облаците се оцветяват в сини отенъци.Първоначално това ме подразни в снимката,но после като я прегледах отново,ми се стори доста готино…

Някакъв пес дойде да ни прави компания,точно след като се стъмни.Изглежда кучето беше тренирано,защото не досаждаше за храна,а просто се настани до края на лагера и започна да сканира за шумове наоколо.На отсрещния бряг кръчмите работеха и се чуваха приглушени кючеци примесени с пиянски викове.Въпреки това спокойствието някакси се настани около полянката с палатките.Легнахме си и след няколко часа сън тишината беше нарушена от преминаването на един или няколко глигана.Кучето,което в този момент беше легнало до моята палатка пощуря.В просъница чух невероятна топордия и първото което ми мина през акъла,бе как голямото туловище на прасето помита палатката заедно с мен.Свих се на топка доколкото чувалът позволяваше и се замолих да ми се размине.Кучето отпраши на някъде,лаейки побесняло и едва тогава излезнах да огледам.Навън не се виждаше нищо,беше спокойно и тихо,като изключиме лаенето,което идваше от близката гора.Изглежда че междувременно в схватката се бяха включили още няколко песа….Предположих че са подгонили глигана и зачаках нашият пазач да се върне.Той се появи след половин час,легна до палатката,след което аз спокойно си заспах.На сутринта нямаше и следа от новия ни приятел.Стана ми мъчно,че не успях да му благодаря за охраната.

Изгрева се оказа доста смотан.Идеята ми за снимка на острова не се получи добре,затова се заиграх с голденблуто,което ми докара поне някакви оскъдни цветове в небето.

Започва да ръми леко,въпреки това на конете наоколо не им пука особено и си пасат необезпокоявано.

За да не бъде „празно“ връщането към София,реших да се отбия до Фотинските водопади.Доста завъртяно се оказа пътуването до Фотиново.За капак някакъв дядка ни излъга,че с джип не се стигало до самите водопади и трамбовахме 10 километра пеш.

Това е най-готината позиция.И единствена….стои се на една малка скала.Разбира се в реда на нещата е всички снимки от тук да са почти еднакви.Докато снимах,Евгени вече беше долу при водопада.Тръгнах по следите му и както обикновено,те водеха право надолу към дерето.Използвайки всички възможни средства някакси успях да се свлека жив и здрав до долу.Изкачайки от храстите връхлетях почти върху Гената, той ме погледна хилейки се и просто подметна – Ами не очаквах,че ще минеш след мен :).
Под големия водопад има още един – малък.

От тук може спокойно,без голяма опасност за живота,да се върнете в началото на екопътеката покрай реката.

Първите паднали листа за този сезон…

Понеже този път бях с с лека кола,нямаше как да изследвам нови територии и от Фотиново поех направо към София.Започнах да планувам какво да снимам през есента….