Kаньонът Сакликент,Тлос и островът на Клеопатра.
Тръгнах отново на път.В следващите 2-3 дни се очертаваха 2000 километра и пълна програма с обекти за посещение.Първото от тях беше един каньон,по скоро ждрело на 50 километра от Фетие.
Продължи към пълния текст »
Ghost town и параглайдинг над Олюдениз
В Олюдениз изкарах общо 5 дни.Имах много планове какво и къде да снимам и всяка сутрин в 4 часа чувайки шамана от джамията започваше душевната борба…признавам не успях нито една сутрин да се вдигна от леглото навреме.Обикновено надвивам над мързела,но сега се чувствах повече на почивка,отколкото на снимки,пък и дългото пътуване ме беше поизморило.
Най-интересното място за което си струва да ви поразкажа е Ghost town намиращ се до село Kayakoy… Продължи към пълния текст »
Разходка с корабче по крайбрежието на Олюдениз
Пристигнах в Олюдениз късно вечерта.Резервираният от София хотел не ни хареса и още сутринта се преместихме на по-хубаво място.След малко пазарлък за 200 кинта на ден (общо) получихме апартамент с 5 легла,3 стаи,добро обзавеждане и храна на корем,но най-хубавото беше уникалната гледка от терасата.Тъй като хотела беше високо на едни скали вече не чувах така силно дискотеките и немските бабички по улиците.
Продължи към пълния текст »
Поради лични причини през последните два месеца не съм публикувал нищо в сайта,за което се извинявам на хората които го посещават.В средата на Септември направих едно пътешествие в Турция,като целта беше да отида на море и да видя колкото се може повече неща.Не си падам фен на големите курорти,каквито са Анталия и Мармарис (въпреки,че и от там минах) затова не очаквайте да видите снимки на огромни хотели и рускини по цици….
Понеже ще се получи доста дълго и отегчително писание,реших да съкратя приказките до минимум,а също така да разделя пътеписа на 3-4 части.И така нека да започнем……
В месеца на отпуските,както обикновенно се оказах закотвен вкъщи.Въпреки това много ми се снимаше и се сетих,че винаги когато ходя някъде е на повече от 50км от мястото където живея.За това използвах случая да се поразходя с фотоапарат в околоностите на София.
Да живееш в столицата не е като да си в Шамони,залезът се оказа доста по-различно нещо от това което снимах по планините.Тук слънцето се скрива не зад облаци или върхове,а зад смог…
Някъде тук живея и аз…
Продължи към пълния текст »
До сега от повечето истории в моя скромен блог човек остава с впечатлението,че ходя сам на повечето от всички тези места.Това наистина е така,за съжаление главно в планините,просто защото не се намират мои приятели,които да ми се вържат на акъла или да ми издържат на темпото.В тази история е точно обратното,взех с мен човек който не е особен привърженик на природата(особено планините),в резултат на което се получиха доста комични ситуации,да не говориме за факта,че той сам по себе си е способен да превърне всяка ситуация,независимо каква е тя,в комично приключение…..
Продължи към пълния текст »
Този сезон е сезон на сбъднатите мечти отнасящи се за планински преходи.Две седмици по 4 пъти на ден проверявах( молейки се за суша) прогнозата за времето,което си беше леко скапано за планина без да предполагам,че по късно именно в Рила ще ми иде да умра от жега.
Продължи към пълния текст »
От зимата планирам да мина цялата Витоша по главното било – от село Ярлово до колелото на трамвай №5 в Княжево.Накрая се отвори прозрорец уж хубаво време,а и аз бях свободен и реших да се пробвам.Този маршрут е добър защото е много познавателен и ако не сте видели много от природата на Витоша е идеален начин да се запознаете с нея.Също така се минава в близост до почти всички двухилядници на планината(далече е само от връх Селимица) и ако сте бързи може да се отбиете до всеки един от тях.
Един поглед върху траверса.Мястото на което трака се разклонявa малко след началото е седловината на която пътеките изчезват…
От миналата година се каня да направя това изкачване и ето най-накрая се метнах в МПСто и газ към Рила.С колата се стига до ЦПШ-Мальовица.Място,което доста хора както се оказа,свързат повече с пиянски запои по 8ми декември и други подобни празници,отколкото с върха или планината изобщо
Продължи към пълния текст »
По време на Великденските празници всички зачезнаха нанякъде.Останал сам в мръсната София, реших,че е време да си набавя малко силни усещания и някоя и друга хубава снимка.Затова навръх празника метнах палатката и фотоапарата в колата и айде в Родопите.Времето беше кофти и по пътя ме валя яко ,но не ми пукаше,да става каквото ще,та аз цяла зима чакам този момент.
По пътя малко преди Септември спрях да снимам това дърво.
Близо до София се намира една малка планина – Лозенската.За първи път я посетих още като малък в 7-8ми клас.Тогава с един приятел се качихме на най-високият и връх – Половрак.Спомените от тогава са ми в главата и сега,от него се открива страхотна гледка към София,Витоша,Плана,а при ясно време се виждат добре яз.Искър и Стара планина. Продължи към пълния текст »
