В тази статия ще се постарая да отговоря на най-често задаваните въпроси които чета на мейла си от многобройните почитатели на пейзажите и особено тези които сега са начинаещи в тази област. Fine-art фотографията изисква не малко технически познания и най-вече творчество, но обикновено в началото нещата които ни вълнуват са основно върху техниката. И така естествено започваме разбира се с… Продължи към пълния текст »
Хижа Ехо и намиращия се наблизо параклис под връх Юмрука, това е една от снимките които са се запечатали в съзнанието ми още от времената в които тепърва прохождах с пейзажите. Още тогава гледайки тази снимка – виещия се гръб на Балкана и върху него кацнала малка къщурка ме впечатлиха до толкова, че това място се превърна в единственото на което съм се връщал толкова пъти (като изключим Седемте езера в Рила на които май пъпа ми е хвърлен). И този път имаше защо….
Водопадите с Стара планина бяха една от основните ми цели през тази пролет, но сушата през април успя да ги пресуши набързо, преди да успея да направя всичките преходи които обмислях. Все пак успях с тези три водопада, за които ще ви разкажа сега…
Ето и моята история за разходката до водопад Скакавица в Рила и Седемте Рилски езера, на която случих на доста интересно време и много нови приключения…
Началото на май с което съвпадна моето пътуване в Северна България бе много горещо. Още сутринта след като си тръгнахме от Крушунските водопади слънцето започна да напича безмилостно, подозирах че ще настане жега, но и представа си нямах колко горещо ще стане всъщност само няколко часа след това.
Снимките на пейзажи започват да придобиват цикличен характер, поне при мен. Всяка година на пролет цикъла започва наново и както обикновено, това става с полята на Добруджа през април. А на път за нивите обикновено се отбивам на някое известно място ей така, да не съм капо – тази година това бяха Деветашката пещера и Крушунските водопади.
В тази статия може да видите изглежда остров Тасос през пролетта. Без туристи, претъпкани плажове, с мрачно небе и бурно море. Почти през цялото време валеше, а малкото местни гърци, които живеят на острова ни гледаха като треснати, чудейки се какви са тези луди хора със стативи дошли в това объркано време…
И през тази година смятам да предложа на абитуриентите професионално фотозаснемане на абитуриентски балове. И този сезон основния пакет е един, като в зависимост от вашите предпочитания мога да включа допълнителни опции за надграждане към фотосесията.
Това изкачване в Стара планина ми дойде доста неочаквано, като се има предвид и застоя в който изпаднах през последните месеци. Още повече, че това се случи да е на вр.Ботев, който се счита за един от по-трудните и опасни сред върховете у нас.
Приключенията ми на Витоша продължават. Този път се разходих отново по билото чак до връх Ушите, където ме настигнаха залеза и ураганен вятър. Разбира се колекцията ми със снимки на хижи и светнали прозорчета се увеличава стабилно, тази седмица с х. Планинарска песен.
В последно време съм заседнал в София. И къде в близост може да се разходи човек освен по-хубавата Витоша? Този път моята разходка трая цели 14 часа, но това бе по скоро заради липсата на добра физическа форма и многото туткане по върховете. И така тръгнах в 4 сутринта…..
Преди време написах тази статия за избора на фотоапарат, целта на която беше да даде някакви насоки към начинаещите в първоначалния избор на фотографска техника. Там обаче не засегнах добре темата за обективите, тъй като обикновено те като покупка идват малко по-късно и могат да бъдат доста по-специфични. Тук ще се опитам да ви дам някакви насоки при избора на качествено стъкло, основно базирано на моя опит и това което ми е преминало през ръцете.
Това е първия обектив, който си купих – втора ръка. Бях съвсем начинаещ. Освен, че качеството на картинката му е слабо по начало, продавача ме и метна като ми го продаде развален. Но и аз съм си виновен, не знаех какво да гледам…. Продължи към пълния текст »
Да направя снимки по време на силен снеговалеж в планината е нещо хрумнало ми съвсем скоро. Тъй като Витоша се намира на половин час път от дома ми естествено това бе първото място, което започнах да следя в метеопрогнозите. Всъщност момента дойде спонтанно, когато преглеждах камерите на Алеко и забелязах започващата буря горе…
Гледам хората правят разни равносметки за изминалата година по техните блогове и фейсбуци, рекох че е време и аз да се включа. Някак ми става тъпо да слагам направените от мен снимки на „кантара“ и да претеглям, но за мен 2012 си беше добра година. Колкото добра толкова и трудна…
В този пост ще се опитам да ви разкажа за моите приключения по време на есенната ми разходка в Родопите. За седмица обиколих много родопски селца и забележителности, минах през двете ждрела – Триградско и Буйновско и стигнах чак до Горна Арда и границата с Гърция. Може би ще успея да ви убедя, че това е второто място след Стара планина, където трябва да снимате есен.
Есенна разходка, която за кратко премина в оцеляване
Ако има място което трябва да посетите през есента това е Централен балкан. От известно време насам се опитвам да запечатам кратката есен в един от неговите резервати – Стара река, но есенните багри в гората, упорито се опитваха да ми убягнат в последните три години. След последното ми ходене там най-после успях да събера материал и за тази публикация. За съжаление Стара планина отново се опита да вземе своето и приключението не мина особено гладко.
По-голямата част от октомври месец прекарах в Белоградчик.Това ми даде възможност да посрещна началото на есента край скалите и най-сетне да хвана някакво интересно време, след толкова години напразни опити.. Още с пристигането ми случих на много динамично време. За първи път през живота си виждам ей такива облаци…
Казват, че хижа Иван Вазов е една от най-труднодостъпните в България. Освен, че до нея няма пътища, тя стои в рилската пустиня – местността Пазардере, в страни от основните туристически пътеки.
В началото на есента, стегнах раницата и за 3 дни обиколих върховете около хижата…
За първи път след това горещо лято хванах циклон и за първи път откакто снимам изобщо, хванах големи вълни в Черно море. Ахтопол беше напълно пуст, хотелите празни, дори рибарите се бяха скрили и лодките им бяха на брега. Само група сърфисти – и те като мен, хора на които не им сече много главата, бяха дошли да се борят с вълните, всеки по-своя собствен начин.
След малкото ми приключение в Будапеща краткия престой в Унгария свърши набързо, тъй като по план основната цел беше Прага. Само горивото да стигнеше всичко трябваше да бъде ОК, дори хотела беше резервиран още от София. И така след дългата разходка в унгарската столица поспах малко и се натоварих в колата отново за път
Идеята на това ходене бе да направя нови снимки от Пирин и по-точно на Джангала и Валявишките езера, както и по възможност да посетя Тевно езеро. За съжаление на Тевното не успях да отида тъй като още на първия ден плановете бяха осуетени малко след тръгването от Безбог – твърде обичайно за мен. Честно казано вече трябва да очаквам всичко друго да стане, но не и това което съм намислил. И така приятели всичко всичко започна с бурята…
Едно от Валявишките езера и Джангала. Както виждате въпреки бурята и градушките, на повечето снимки небето е напълно ясно. В началото много се ядосвах на късмета си, но сега да си призная харесвам начина по който жълтия връх и синьото небе си паснаха на тази снимка. Продължи към пълния текст »
Чудно наистина, но посещението на тези два водопада се оказа една от най-отлаганите задачи в списъка „Да се посети в скоро време“. Чудно е още повече сега, след като видях колко популярни са били тези места. В моите представи Стара планина винаги е било не особено гостоприемно място с промелниво време и труден терен,очаквах нещо такова, а вместо това горе ме посрещнаха слънце, зверска чалга, яки молни мадами и…фойерверки.
След дъждовната пролет, която снимах в Балкана направих няколко незначителни разходки на Витоша и реших да си дам малко почивка, докато снеговете в високите планини не почнат да се топят. Така унесен в ежедневието почти изпуснах този момент от пролетта, когато изпод преспите на Рила и Пирин се показват хиляди минзухари.
Продължавам новата серия статии в блога с няколко думи за най-подценявания и мразен сред фотооборудването статив. Неудобен, тежък, и скъп той ви прещипва пръстите, натоварва ви до предел когато го носите цял ден из планината, мръсникът дори си позволява да ви цака винаги когато може, особено на неравен терен. Какви по добри причини от тези, просто да го зарежете и да си снимате от ръка нали? За съжаление приятели, желязото е първата стъпка към качеството на изображението, то седи и в основата на тези снимки които зяпате с отворена уста – бавни експозиции, нощни снимки и невероятна динамика в кадър при изгреви и залези. Огромна стъпка която според мен всеки начинаещ още с купуването на фотоапарат трябва да направи и да свикне да го мъкне навсякъде в природата.
В продължение на две години мечтаех за тази снимка, кроях плановете си срещу Балкана, но той упорито не ме допускаше до себе си. Времето също не беше на моя страна поне до сега, над страната е поредното циклонче от което нямаше как да не се възползвам. Ето какво как изглежда хубавата страна на лошото време в резерват Стенето….
Ходенето до Мелник в дните около Великден, е като глътка свеж въздух след зимния сезон, всяка година. В ранните дни на пролетта, това е първото кътче от България, където природата започва да се събужда. Снеговете в планините все още стоят няпомняйки за тежката зима, но пък подхранват реките и животът в ниското кипи с пълна сила.
Въпреки лошото време (разбирайте слънчево) покрай празниците, се реших на една обиколка из Белоградчишките скали. Началото на май е най-подходящото време за посещение на този феномен и нямаше как да не се възползвам. Естествено през деня не съм направил нито една снимка, но нощите бяха прекрасни и с много добра луна. При такива слънчеви дни, нощната фотография се оказа моето спасение…
В последните 4 години активно снимам и абитуриентски балове, странично от останалите ми проекти. По принцип снимам подобни събития по-рядко, но баловете се превърнаха в нещо като традиция всяка година и в това време се съсредоточавам главно върху тях. Тъй като другият ми сайт е все още в процес на разработка, реших да пусна обява и тук в блога.
Доста време отмина, за да се пръкне и тази публикация на бял свят, но поради многото текст не исках да пришпорвам нещата за да не стане по тъпа отколкото всъщност е. Тук се получи така, че снимките не са особено качествени, защото бе едно истинско препускане през цялото пътуване и нямах големи възможности да планирам снимачния процес. Чехия и Унгария може да не са най-екзотичните и интересни страни за някой, но интересното тук беше малкият бюджет в който трябваше да се вместя – тръгнах от София на едноседмична обиколка из Европа с кола и в джоба имах точно 175 евро :)….
Вземайки предвид съотношението между сравнително малката посещаемост на този сайт и огромното количество писма с въпрос „Какво апаратче да си купя?“ реших, че следващата публикация за техника в блога трябва да бъде именно за първоначалния избор на фотоапарат. Ревюта в интернет има хиляди, а по форумите ще срещнете толкова различни мнения и глупави изкази, че направо свят ще ви се завие. Точно поради тази причина ще се опитам да ви дам една независима гледна точка и да споделя най-вече практически опит който имам. Продължи към пълния текст »
Като я гледам тази снимка наистина изглежда лесно, но всъщност е една от най-трудните ми до сега. Трудно е да се повярва че на Витоша, 20 километра от дома ми, и на 100 метра от хижа, върху едно смотано връхче ще е толкова трудно да се снима това.
Все повече хора ми пишат, задавайки различни въпроси за техниката с която снимам, дали обработвам снимките, какви са тези трикове, с чиято помощ така ги докарвам на визия. Лично аз съм минал през етап на начинаещ неотдавна, все още се уча и смятам, че когато може да съм от полза на някой е хубаво да помогна. Затова започвам един нов раздел в блога свързан с пейзажна фотография, чиято цел една – да е в помощ на начинаещите любители на пейзажите. Подчертавам начинаещи, защото аз лично не смятам, че съм някакъв гуру или нещо от сорта и не претендирам за пълна изчерпателност. Затова моля ако сте „про“ или обикновен всезнайко помислете преди да коментирате, ако може допълнете с нещо, което съм пропуснал, но не оставяйте глупави коментари, които само ще объркат хората.
Започвам с тази статия за филтрите, тъй като това е един от най-задаваните въпроси.
Едно от местата, които са на практика близо до София, но пренебрегвам през последните 3 години е тази част от Стара планина извисяваща се над Враца. Стръмни склонове, отвесни скали и равни приветливи била, да се чудиш, как съм изпускал това до сега.
След като ми поразмина еуфорията от новата година, започнах да гледам нон-стоп разни сайтове за прогнози на времето. Едно здраво циклонче се беше запътило точно към нас и реших да го посрещна подобаващо. Избрах Родопите за тази цел, тъй като там все още не бях ходил да снимам през зимата. И така без много да му мисля се тропнах в Борово при онова хубаво параклисче.
Водя този блог вече четвърта година. Времето си минава, още една година се изтъркаля, та реших и аз подобно на колегите да пусна една тема в която да тегля чертата. Да си кажа честно на мен все не ми стига, мрънкалник съм си няма как, но сега като погледнах снимките си от последните 12 месеца общо взето се оказва, че не съм си губил времето много. Дори спокойно може да се каже че 2011 е най-силната ми година до сега от гледна точка на фотографията. Запознах се със страхотни хора, с някои от тях по-късно станахме добри приятели, попътувах доста видях много нови места. И така нека да се върнем 12 месеца назад за да видим как тогава посрещнах новата година…
Понякога се оказваш на правилното място в подходящо време просто благодарение на късмет и този път бе точно така. Без особени планове се качих на 7те, исках просто да поснимам и да се разходя. Е вярно е, че имах надежди свързани с леда, но чак пък толкова…
Най-накрая догоних есента. Предполагам получи се защото просто не ми пукаше за нея вече и реших ей така да се пробвам, пък каквото стане. Пак си бяхме обичайната формация -двамата с Ицака, а джипът натряскан с багаж до козирката.
Е приятели, вече сте забелязали, че имам нова визия на сайта. По-точно казано – вече имам сайт, преди имах само блог. Галерията, която бавих цели 2 години е вече факт. Причината за това забавяне е, че исках да имам някакъв по-добър старт от хубави кадри, което се оказа доста трудна задача. За да я попълня до това ниво на което е сега, ми бяха нужни 2 години снимане и десетки хиляди километри пътуване. На този етап в нея ще откриете около 200 от най-добрите ми снимки придружени с технически данни и малко сладки приказки отдолу, за да ни е по-забавно 🙂
Разделянето по категории беше голяма дилема и тъй като за сега към системата не съм добавил таговете и се пробвах да го направя максимално удобно за разглеждане. С времето ще добавя и тагове към снимките, за да е по-лесно търсенето.
Също както и преди, всичките снимки в този сайт се продават както на печат, така и с лиценз за комерсиална употреба. Ако ви интересува някоя снимка просто ми пишете през формата за контакт. Съвсем скоро ще добавя и нова секция относно продажбата на снимки.
Тук е мястото да благодаря на всички които ме подкрепяха през последните няколко години. Благодаря на баща ми за моралната и финансова подкрепа, на приятелката ми затова, че ме търпи и подкрепя докато скитам по горите, на колегите ми фотографи за подкрепата във фотофорумите и за компанията, когато си скитаме заедно. Благодаря и на Веско, който ми изтърпя претенциите докато правеше сайта. И най-вече благодаря на всички вас – посетителите на сайта. Благодаря ви приятели! Без вас нямаше да стигна до тук 🙂
Тази тема е породена от множеството имейли и обаждания по телефона с цел пазарлъци за „безплатни снимки“, „снимки дарения“, на които се налага да отговаряме аз и много други колеги занимаващи се с пейзажи или някакъв друг тип фотография.Това е един опит да опиша, какво е необходимо за да правите качествени outdoor снимки. Продължи към пълния текст »